По класическата теория на проф. Жан Пиаже до 7-8 г. мисленето е неотделимо от сетивността. Превръщането му в словесно-логическо (абстрактно) започва с конкретните операции (делене, групирания, прегрупирания, серии), минава през формалните операции, т.е. понятийното мислене и стига до зрялата проява на интелекта – рефлексивната абстракция (самосъзнаването като интелект).
Обаче e налице дълбока културна промяна. В нея развитието на абстрактното мислене е забавено. В учителския ми опит това се вижда ясно в последните 4-5 години и особено в предмета Логика. Нужни са ми повече часове за обяснения и обговаряне на това, което по-рано беше крайно лесно – какво е понятие, разликата между мислене и език, елементарните ентимеми в т. нар. логически квадрат и пр. Но това все пак е личен опит, възможно е да смесвам проблеми на преподаването с растежа на егенето.
Интересно доказателство има обаче в международно изследване на културата на четене, огласено в началото на декември, 2010 г. Проблемът на класираните към дъното български тийнейджъри, изравнени с онези от Тринидад и Тобаго, е че четат, но не разбират, не осмислят, не могат да обобщават и интерпретират.
В държавен Годишен доклад за младежта на Република България за 2006 г. е отбелязана тенденцията „образите изместват словото”.
Защо е така? Причините са много и първата е кризата на цивилизацията на Гутенберг. Защото не виждам по-добър начин на ограмотяване от четенето. Специална причина е и силно изкривеното използване на възможностите на Интернет в обучението, особено в хуманитаристиката. Практиката, когато учителят казва: „Направú доклад по едикакъв си въпрос”, е такава – ученикът се нахвърля на първия срещнат адрес, обикновено това са статии от Уикипедията с, меко казано, често съмнително качество. Статията се копира, на първата страница се поставя думата „доклад”, а накрая – величественото „изготвил”. За източник се посочва (ако изобщо се направи) „Уикипедия”, равнозначно на „Библиотеката”. И всички се радват. Ученикът – на шестицата, учителят, защото демонстрира работа с т. нар. ИКТ ( информационно-комуникационни технологии), което се очаква него, родителите – на скъпото си дете, осигурено с компютър и интернет-абонамент. А това, че мисленето е дилийтнато, че задачата е винаги една и съща – как да се намери нещо в Мрежата, за да се копира (въпрос за първокласници), да не говорим за авторското право и пр., няма значение.
Особен израз на забавеното логическо развитие е прословутата презентация. В масовия си вид тя е следната: някакъв текст се разбива в десетина слайда, като за фон се поставят цветенца, птички, мехурчета. Презентиращият чете, а публиката гледа и слуша като хипнотизирана. По-рядко се използват всички възможности на софтуера PowerPoint, когато презентацията съпътства говоренето – засилва силните му страни, крие слабите, подходящо отпуска натоварената публика и пр. Но и в този вариант тя е дълбоко обидна, носи посланието: „Вие сте неразвити, със слабо абстрактно мислене, като дечица в предучилищна възраст”. Това е тайната на практиката, която превзема системно многострадалното, като една Геновева, българско училище, препоръчана и изисквана като иновационна. Тя се представя, заедно с възможностите на т. нар. интерактивна дъска, като изход и спасение. Номерът всъщност е покрай образите да се пробута някоя и друга мисъл.
Разбирам, че новата култура е тази на екрана, картинката и символа. Но трудно го приемам и съм убеден, че добро (думата „елитарно” в българското приложение ми е смешна) е училището, в което презентацията е периферна. И обратно. Но при господстващата родна и задушевна атмосфера на формализиране, елементаризиране и опростачаване на всичко, обозримото бъдеще на образованието изглежда отчайващо.
януари, 2011 г.
