В края на мандата си правителството на Станишев с ПМС № 162/ 30 юни 2009 г. направи промени в Правилника за прилагане на Закона на народната просвета. Един опит да се компенсира факта, че на Народното събрание не му остана време за нов закон, въпреки че в предизборните програми на партиите, които го овладяха, образованието беше обявено за приоритет.
В новия чл. 138-а се казва, че в края на всяка учебна година класният ръководител изготвя характеристика за всеки ученик от паралелката, в която прави преценка за развитието на ученика в образователно-възпитателния процес и за спазването на училищната дисциплина. В характеристиката се посочват както положителните, така и отрицателните страни в развитието на ученика. „Характеристиката се предоставя на родителя срещу подпис. При завършване на основно и на средно образование класният ръководител изготвя цялостна характеристика за развитието на ученика. Характеристиката е неразделна част от свидетелството за основно образование, съответно от дипломата за средно образование. Характеристика се изготвя и в случаите на преместване на ученици в друго училище.”
Обаче още преди да стане министър, С. Игнатов изказа възмущение от думата „характеристика”. Допускам, че е от притеснението да няма аналогии с практиката на характеристиките до 1989 г. Затова в проекта за нов закон за училищното образование – чл., чл. 116, 117 думата „характеристика” е заместена с думата „информация”. Въведени са и оценки в (три степени) на поведението през всеки срок.
Очевидната демагогия е в това, че информацията се отнася до поведението, което е проява на характера, така че думата е за характеристика.
Обобщената информация за ученика става нов документ – неразделна част от дипломата за средно образоване. Ако се попита за смисъла му, за неговото приложение, лесно се вижда как демагогията нараства. В проекта се казва, че тя „може да се отчита в процедурата за прием във висше училище по решение на академичния съвет на висшето училище”. Колко от българските висши училища ще си позволят да го направят при нарастващия дефицит на студенти?
Доколкото знам, от характеристика за средното училище се интересуват при назначения в полицията и може ли да ми обясни някой смислено защо не го правят в армията, в съдебната система или в администрацията? Обяснението ще трябва да се справи и с пренебрегването на елементарното право на човека да се променя след средното училище. Ще посмее ли някой да натовари с правенето на характеристики и университетите?
Демагогията е и в това, че с информация, характеристика или каквото и да е там, или без тях, училищната система остава безпомощна пред варваризацията.
Демагогията, накрая, е в патетичното заявление в чл. 3 (1) на проекта – „Образованието е основен национален приоритет в Република България”. Неговият фалш е сравним само с потоците от неискреност, които властта излива около 24-ти май.
декември, 2010 г.
