На 18-и срещу 19-и септември е откраднат, нарязан и продаден паметникът на Майстора в Шишковци. На селския събор два дена по-късно хората започват да събират пари за възстановяване – по 10 лв. от къща, което за много от тях не е малко, и отгоре – кой колкото може. До кутиите за дарения най-напред пращат децата.
Обаче общинският кмет, освиркан в селото два месеца по-рано, в ефира на радио „Дарик”казва: „Искам да ги попитам отново ли никой не видя и не чу нищо при кражбата на паметника на Майстора, както стана при убийството в черешовите масиви”. Според него не е необходимо хората да дават пари, те ще се намерят от спонсори, а събраното – да отиде за опазване на реколтата. Обещава и среща на място, която не става, защото освиркването щеше да е повече.
Става дума за пребиване до смърт на пазачи на черешов масив през лятото. От центъра на Шишковци до мястото на престъплението разстоянието е около километър с пресечен и от бúло терен. А селяните не нощуват по къра, за да слушат и знаят какво става по тъмното, включително побоища и убийства.
Ако не е така, можем да очертаем кръг с център на кюстендилския централен площад и радиус един километър, и да търсим отговорност на всички, които живеят в него – и чиновници, общински съветници, полицаи, прокурори, даже кметове. Можем да питаме: „Пак ли нищо не знаете!”, всеки път когато се чупят скамейки, палят се пластмасови контейнери за смет и още каквото искате.
Тъкмо в Шишковци трябваше да започне събирането на пари за новия-стар паметник. Майстора живя и работи там, а не в Кюстендил. И в космоса на фантастичните му платна са шишковчани и селото им, а не кривите ракети на кюстендилските политици.
Разбирам желанието да се отъркаш в Майстора, да направиш поредната възвишена политическа реклама. Да си като един Петко, барабар със Свилен Блажев и Вежди Рашидов в Инициативен Комитет! Разбирам и неразбирането на Майстора. Но се питам как може да отричаш дарителската воля на толкова хора и да ги унизяваш публично. Питам се също, като те освиркват в Шишковци, дали не ти подсвирква и Майстора.
Искрено се надявам някой да обясни тези неща на министър Рашидов. На приятеля Свилен ще ги кажа лично.
септември, 2009 г.
…Иконата на селото я няма. Всички знаехме паметника като ‘Дедо Владе’ … сега остана пусто и безлично. Народът го е казал: ‘Срещу простотията човешка не можеш да се пребориш’. Грозно е …прост народ сме, за това ще си търпим и последиците.
Василена, благодаря за коментара. Струва ми се, че народът не е прост, след като е измислил това умно нещо за простотията. Паметникът на Майстора ще се възстанови, но ще бъде и на Шишковци, ако се използват паричките, които селото събира.