Кюстендилската седмица от 5-и до 12-и февруари мина кошмарно. Божидар от Природоматематическата гимназия си отиде и няма да се върне. Бог да е с него и семейството му!
Но това нещастие стана повод за градоначалнически и по-висок пиар. Недобре премерено говорене, всеки ден инициативи и новини, които в разни интернет-форуми отприщиха нездрав интерес, клюки и оплювки – любимото занимание на анонимните писачи. Така става винаги, за определена порода хора (?) е добре, когато е зле.
Общинската администрация бе осенена да привика учителите по информатика, за да им даде листче с еладрес (и елементарни инструкции) на софтуер от типа «детски защитник», като че ли не може да ги изпрати с електронната поща. Може, разбира се, но нали в същата зала бяха привикани и репортерите, защото трябва да се произвеждат новини! По класическа схема – утре ще стане едиквоси, днес едиквотоси стана, вчера стана … В залата – и екип на БТВ, който цял ден се рови в трагедията с кметски препоръки и натиск. Отделен въпрос е съмнителното прилагане на софтуера. Например предпазва ли той от разюздания език и морал на т. нар. тийнейджърски сайтове за споделяне?
Обаче център беше срещата на училищните директори, психолози и настоятели с министър Сергей Игнатов, кмета и психолози от София. Тук важна демагогска роля имаха медиите – хем не бяха допуснати заради деликатността, хем бяха добре информирани (особено тези с договорите за сътрудничество), за да отразят събитието правилно.
Извън шума не се постигна нищо конкретно, с изключение на ангажимента на психолога Христо Монов, който още в следващите дни беше на разположение в училищата.
Министър Игнатов подкрепи с обтекаеми изречения създаването на общински център за психическо здраве и ангажирано препоръча на всички Църквата. Но Църквата може да бъде препоръчана и от всеки енорийски свещеник, и добрата страна е, че министърът не изпрати публиката към Книгата на мъртвите на древните египтяни.
Препоръчвам на Министерството на образованието, науката и младежта да се поинтересува от влиянието на икономическата и финансова криза върху семействата, за което говори май само Мира Радева от MBMD. Тук добре се вижда как тя става психическа и морална – от есента в българските училища шумът, напрежението и агресията са в пъти повече.
Заслужава си да бъдат опитани мерки, нека са и временни, които изглеждат стандартни. Например един учебен час седмично повече спорт като масов начин за освобождаване на енергия. И облекчаване на училищните психолози – вместо с по 600 деца, да работят с по-малко.
Подобни истории имат познавателни предимства, трупат важен опит. Вижда се хубаво кой какъв е. Кой е циничен и безскрупулен, кой издевателства над хора в беда и така обогатява мародерството, как се развива провинциалната мизерия. Точно тези неща ме карат да се съмнявам в ефективността на един общински център за психическо здраве. Психиката е фина и лесно наранима тъкан, не е за слонски движения.
А тъй като някои обичат да се правят на ревностни вярващи, ще им припомня, че Исус Христос няколко пъти дава пълни гаранции за ада, единият се отнася до спекулациите с децата: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето” (Марк. 9. 42).
За кого ли бяха думите (от същата седмица) на любимия на общинската администрация социален антрополог Харалан Хараланов: „Местните проблеми на ученици и родители трябва да бъдат решавани от местни кадри, а не от гостуващи звезди” (цитат по сайта на радио Дарик – достъп на 14. 02. 2010).
февруари, 2010 г.
