На 7-и февруари 2011 г. Кюстендилският общински съвет с решение N 787 приема решение за провеждане на общинско допитване. Гражданите на общината трябва да решат дали да се направи медико-балнеологичен център или не.
Ще подмина постоянно дразнещия факт на неграмотност в решенията на Съвета като текст – очевидно е, трите и кусур години от мандата са недвусмислени, че този въпрос е неспасяем. Все пак се питам дали ще се намери някой да изследва въпроса в детайли – какъв процент на неграмотност влиза в проектите за решения и какъв излиза. Но какъвто и да е процентът, тази работа има и специален контекст – може ли неграмотни хора със своите решения да засягат живота на грамотните?
Тук ще споделя притеснението си от начина, по който е формулиран въпросът, който ще имат в бюлетините гласоподавателите. И така „Подкрепяте ли изграждането на Медико – Балнеологичен комплекс в гр. Кюстендил, изцяло собственост на Община Кюстендил с привлечени средства от външно финансиране в размер не по-голям от седем и половина милиона евро при годишен лихвен процент, не по-висок от шест цяло и пет десети пункта?” (въпросителният знак е добавен от мене).
В това изречение две фрази са специални: „привлечени средства” и особено „външно финансиране”. Някой някъде обясни, че те означават и „заем”, с какъвто всъщност ще се строи центърът. Но този език е корпоративен – това е експертен финансов език, а гласоподавателите не са финансисти. Затова се пита какво означават двете фрази за масовия човек? Не означават заем със сигурност.
Тогава става ясно защо въпросът не е формулиран например така: „Подкрепяте ли изграждането на медико-балнеологичен комплекс, изцяло собственост на община Кюстендил, с осигурени средства от заем в размер на половината от общинския бюджет?” или поне така: “Подкрепяте ли изграждането на медико-балнеологичен комплекс с общински заем от едиколко си милиона лева заедно с лихвите?”
Освен това общинският съветник д-р Иван Пипонов от Коалиция Кюстендил, която преди три години предложи лицето Паунов за кмет, задава отдавна въпроси, които досега нямат отговор, а се посрещат с ирония от подчинените с договори за сътрудничество медии: центърът ще бъде медицински осигурен от Военно-медицинска академия и ако тя има в активни български курорти пет възстановителни центъра, които „не се пълнят и не печелят”, какво гарантира, че този ще бъде изключение?
Възможни са и други въпроси: – има ли договор между община Кюстендил и ВМА? – има ли финансов проект за работата на центъра, например какви печалби се очакват от едно легло? – какъв е размерът на заплатите на персонала, който ще се ангажира и как ще се осигуряват те? – колко се очаква да струват медицинските процедури и как ще се финансират?– какъв точно оживителен ефект върху бизнеса се предвижда?
Вероятно има и други въпроси, със сигурност пропускам. Но липсата на информация и засипването на хората с финансови стигми и детайли, в които те трудно се ориентират (вкл. подробностите по лихвата), показват неискрени намерения. И идеята общинската власт да се освободи от отговорност, като я прехвърли на хората. Един титаничен и с блеснали очи общински съветник в кръг от познати заяви гордо, че избирателите са каруцари.
Добре, но тъкмо каруцарите знаят най-добре, че каруцата не се впряга преди коня.
февруари, 2011 г.
