“Препашú сега кръста си като мъж” (Бог към Йов; Йов 38. 3)
Проектът за медицински център в Кюстендил няма сериозни противници – няколко анонимни текста против, разпространени в Общинския съвет, няколко десетки отрицания в различен стил в местните интернет-форуми, слаби възражения от бившата народна представителка В. Цветкова и сериозни въпроси на съветника д-р Иван Пипонов, на които никой не отговаря. Липса на дебат и пълна сигурност в спечелените с договори за медийно сътрудничество медии. При това положение защо е нужен референдум?
Целите са поне две, едната е да се използва пролетната еуфория, върховното духовно преживяване на сумати кюстендилци – празникът „Кюстендилска пролет”. Така пушилката за референдум е начало на кампанията за местните избори наесен. Разбираемо е, властта е сладка и за някои – много, и единствен начин за потискане на комплекси.
Другото е изключително неприемливо. С референдума общинските властимащи се освобождават от отговорност и прехвърлят немалкото рискове на проекта върху гражданите. Върху тези, от грижи и любов към които трудно заспиват вечер.
Отделно се отнасят към хората манипулативно и обидно – пробутват им енигми от финансовия експертен език. Какво означава за масовия човек формулата „външно финансиране” от въпроса, на който трябва да отговори? Означава привлечени по някакъв проект пари или активен инвеститор. И не означава общински заем в размер на половин общински бюджет, за каквото всъщност става дума.
Кметът и послушните му общински съветници можеха да направят нещо друго. Можеха да се запашат като библейския Йов и да кажат на гражданите, че този град не върви надобре, че не може да се чака Годо, да се гони Михал и се налага да се рискува. Да се направи нещо смело с възможността и да не стане, и да се загуби някаква общинска собственост. Можеха да кажат: „Така и така стоят нещата, риск има, но и хубав шанс, нуждаем се от подкрепа”. Такава позиция е открита, честна и със сигурност печеливша.
Но сега не е. Сега е позиция на разпасани хора, които искат свободата да управляват безотговорно. Не мога да подкрепям агресивната непочтеност.
март, 2011 г.
