Думата „модел” беше важна в общинските кюстендилски избори през 2007 г. В изявления, интервюта, програми и клипове тя се използваше отрицателно. Така я употреби и лицето Бареков в т. нар. предизборен дебат в неговото студио, импровизирано в кюстендилския музей. В общината се наложил порочен модел. В това беше ударението, а разшифровката беше в намеци, недомлъвки и слухове. За болния кмет д-р Л. Стоянов, за задкулисното запълване на управленския вакуум от председателя на Общинския съвет инж. К. Алексов и нищо повече. За съжаление, нищо за нито един от сериозните общински и управленски проблеми тогава.
Впрочем, след три години – нищо за „далаверите” в общината от предишния мандат. Как ви се струва това при изобилието от услужливи медии? Възможностите са само две – или далавери, поне значими, няма, или е поета щафетата на далаверите.
Какъв е установеният след изборите управленски модел? Най-тежката и неприятна негова страна е обезличеният Общински съвет. До степен, в която и сравнението с Отечествения фронт след 1948 г. е недостатъчно. Тридесет и трима съветници три години заседават в трогателно единодушие. Те са от осем партии, коалиции и инициативни комитети и съм склонен да дам парична награда – скромна, защото ще я отделя от учителската си заплата – на този, който успее да назове реалните им политически различия.
Политически различия няма. Политиката на тези хора е да нямат инициатива, да нямат предложения и проекти за дневния ред, но системно да подкрепят всичко, което сложи в папките им администрацията, т. е. подписано от кмета. Тези хора са извън реалния общински дневен ред, те не са наясно с общинските проблеми. По-точно, някои от тях са в час, но по различни причини са пасивни. Не реагираха на тъпите идеи за покриване на реката, за сеч на тополите, на обезличаването на пазара, на морализаторските и педагогически амбиции на комплексирани началници. Но подкрепиха съмнителни, вкл. грандомански начинания, като това за здравно-възстановителен център с внушителен общински заем, а в същото време загърбиха добре обмислени, съобразени с кюстендилските реалности – и гласувани от някои от тях в предишния мандат! – проекти за пазара, Дервиш баня, Алай баня и т. н.
Тази картинка се определя от кризата на политическото и на партиите, от агресивната управленска некомпетентност на кмета (кой не може да стане кмет на Кюстендил след 2007 г. ?!) и обновената администрация, както и от налагането на личния интерес. Колко е просто – издрапваш си място в партийна листа, ставаш общински съветник и там решаваш лични и семейни проблеми, удържаш и разширяваш лични и семейни позиции. До следващите избори, когато вероятно пак ще те изберат, защото партийните ресурси за обновление са мизерни – ако има други мераклии, те са от същия калъп.
Проучвал съм по няколко повода протоколи от заседания на Съвета преди 1989 г. В тях има повече енергия и живот, мнения и дискусия. И е жалко след двадесет години промени, надежди и жертви в очакване на по-добри времена да се докараме дотука.
Специален въпрос е този за председателството на Общинския съвет. Ротацията изглежда логична от гледна точка на факта, че няма очертано политическо (дори само като регистрация, етикет, табелка ) мнозинство. Но тя не беше удържана, беше андрешковски пробита и сега тишината до анонимност на председателството съответства на аморфността на институцията.
Съществен профил на демокрацията е във властта да са представени повече интереси. Те, заедно с поливариантните възможности на развитието, изискват опозиционност – не заради самата нея, а защото винаги е по-добре вместо една глава да мислят поне две. Преди три години за опозиция успяха да се представят партийки, които участваха в местното управление. Дали и догодина ще стане така? Ще се възпроизведе ли този модел, който не е способен да работи „на полза роду” и хаби безценното време?
Какви са реалните възможности за промяна? Не са много, защото избирателят също не е в добра кондиция. Политическата му култура деградира, конформизмът и етатистките му настроения нарастват, стимулирани от консуматорската култура, в комбинация с раздробяването и отчуждаването. Масовият човек стана и много лесна жертва на медикрацията. Но това е друга тема.
юли, 2010 г.
