„Ония, които чрез лъжовни известия или други подобни средства не измамят избирателите и не заблудят обществото, опозоряват се …” (чл. 4 от „Избирателен закон” на Алеко Константинов)
Петърпауновщините не са всичко за 23-ти октомври, както казва рекламата. В Кюстендил се радвахме на изобилие от хараланалександровщини и предстои да видим още. Социалният антрополог д-р Харалан Александров, вероятно с договор за някакво сътрудничество с кмета, изглежда е този, който принизи въпросните избори до нечувано досега ниво с всички изгледи за продължение.
Ако се помисли върху него, лесно се вижда как днешната човешка реалност е по-зле от онази, върху която Густав Льобон прави своята психология на тълпата, включително класиката „Политическа психология” (1910 г.). Дали работата става пряко, или през свързана с него пиар-агенция, е друг въпрос.
Как стана преобразуването на управленската и проектна немощ, на административния и финансов произвол, на изгубените четири години в крайна сметка, в 52 победни процента (дори 10-15 от тях да са далавераджийски, 40 пак са странно и почти неразбираемо много)?
1. Системно медийно управление. От началото на мандата кметът овладя важните, в смисъл с по-широк периметър, медии. Най-вероятно с договори за медийно сътрудничество, за които се осмели да попита само общинският съветник Валери Ненов през лятото на 2008 г. В отговора, който се получи тогава, фигурира и вестник Дума. Казвам го, защото този случай насочва към видовете на договора – с Дума очевидно е за мълчание, защото четири години там не отрониха и дума за кюстендилската община. Какви са другите разновидности?
Четири години, ако се изключат два материала във вестник „Сега” и няколко публицистични миниатюри в скромния ми блог (посетени от стотина любопитни), Паунов кметува в пълен медиен и информационен комфорт (с което надмина времената на комунистическия вестник Звезда, в който поне веднъж месечно, по план, има критичен материал). Ефектът е висок не само извън Кюстендил, защото и в този смаляващ се град, ако не съществуваш в медиите, не съществуваш при днешния начин на общуване и информиране, и обратно. И, както казва Мечо Пух, колкото повече, толкова повече. Не Гьобелс, а Густав Льобон откри силата на повторенията за превръщането на лъжите в истини. Тук основна е „истината”, че Кюстендил е някакъв център на модерност и креативност. А специална хараланалександровщина е натрупването на медийно присъствие, в което се губят подробностите – хубав пример е тв7, в която през последното лято в изобилието новини от Кюстендил преобладаваха старите.
Номерът на медийното управление е и това, да влизаш в детайли само пред медиите, защото винаги можеш да кажеш, че журналистът не те е разбрал, но не и в Общинския съвет, където се правят протоколи.
Някой трябва да калкулира тези неща, да ги изчислява и като парични суми – поне по официалните тарифи на медиите – и да задава въпроси, но по време на мандата, а не накрая, когато изглежда като негативизъм. Същият някой трябва да преодолее архаичната си медийна политика, не за да стане медиен продукт като Паунов, а за да бъде в час.
2. Експлоатация на най-лошите страни на човешката психика, избирателните илюзии и мизерията на оцеляването:
– От тези, които гласуват, има специален вид – неинформирани, но със самочувствието на запознати, манипулирани до степен, когато безкритично приемат чуждата воля; с намалена взискателност, с ниски очаквания и претенции от живота, възторгващи се от малкото и с ограничен хоризонт. За тях беше слоганът „Колко много направи!”. Веднъж попитах: „Добре, какво направи?” и чух: „Он направú спортна площадка у Герéно!” Как да се обясни на този човек, че Кюстендил е областен град? Как да се извади от периметъра на видимото, което може и да се пипне? Да погледне отвъд храстчето и да види, че няма гора?
– За същите изборджийската наука е приготвила особена виртуалност – видимост на близкото светло бъдеще. Например – изображения на титаничния Медицински център. Този номер разкрива инфантилна психика – тя се нуждае от приказки, вълшебства и някой да казва: „Лека нощ, деца”.
- За най-новите избиратели, които на предишните избори са социално-индиферентни тийнейджъри, беше слоганът „Паунов е пич!”. Ако попиташ какво е „пич”, ще ти посочат веднага поне два концерта. А ако попиташ колко струват концертите, само ще докажеш, че оня е пич.
– Неспособност за синтетично мислене. Густав Льобон казва, че масата е безсилна да си представи някои идеи едновременно. Лично чух Харалан Александров да оправдава най-слабото място на изтеклия мандат – европроектите. Той обезцени целта – европарите били измислени, виртуални, само на телевизионния екран. Заедно с това реалните 40 мл. лв. по европейския проект ИСПА (водопровод, канал, асфалт) се присвоиха като заслуга безсрамно.
– Ограбване на заслуги. Густав Льобон казва: „…модерният век е станал ера на масите, престанали да си спомнят за връзките от миналото”. На тази основа Паунов присвои ИСПА (най-голямата инвестиция в Кюстендил в последните 20 години), възстановяването на собствеността върху земеделски земи и гори (започнало и приключило в предишни мандати) и пр., вкл. ремонта на плувния басейн в Природоматематическата гимназия, направен с пари от фондация „Димитър Бербатов”. Защо това ограбване е ефективно, е научен въпрос, а въпрос на местните политици е как да не го допускат. Но е изумително как един зрял човек живее в Кюстендил от години и не знае, че, например ИСПА, не е общински, а европейски проект. Кой и как да го информира?
– Паунов не предложи програма и изведени от нея послания. Този факт издайнически обобщава и насочва към посредствения ментален и психологически профил на 52-та процента (извън клиентелата и продавачите на гласове). Заедно с това в месеца на кампанията, вкл. в изборния ден се направиха демонстрации на действие (интересно и с какви пари) – няколко асфалтирани улици и участъци, кръпки и други дреболии. С това се внушаваше – аз работя, а ония нека си приказват.
Няколко думи за Левицата и мисленето – тя не може да се откаже от него. От времената на Комунистическия манифест тя разчита на хора, които съзнават своя интерес – припомням стария проблем с лумпенпролетариата. Днес Левицата не може да се отдаде на цинизма да спекулира с психологията на масата, този антипод на солидарното общество и модерната демокрация. Дори да остане един процент избиратели, които се интересуват от програми, левицата ще прави програми. Слоганите са неизбежни (по Льобон с тези „къси формули” идеите стават достъпни, особено ако предизвикват образи), но ще бъдат разумни. Говоренето ще бъде рационално, но освен усложнено, като за интелигентни хора, както го правеше Мая Шишкова, ще бъде и опростено, като за хора със среден и посредствен интелект.
Отдавна много хора не гласуват. Някои, защото не са зависими от политическите промени, но те са много малко. Други – с илюзията, че така протестират против самозвания елит и системата, като моя приятел Борис Роканов, който за десетина дена преди 23-ти октомври се прояви като един народен трибун във Facebook. Тяхна грешка е принципът „Като е зле, е добре” – наистина ли си мислят, че не улесняват тези, срещу които са? Трети – защото са разочаровани и обезверени, една част – от мизерията, други – на ценностна основа. Те са важна цел – нуждаят се от надежда. Но това веднага усложнява задачата – изискванията към левицата са много по-високи, защото тя говори за сраведливост и солидарност.
4 ноември, 2011 г.
