До: Анани Константинов, председател на Общинската
избирателна комисия – Кюстендил
Господин Константинов,
Повод за това писмо е идеята на кмета Петър Паунов за поставяне в избирателните секции на камери за видеонаблюдение под предлога да бъде контролирана работата на секционните комисии. Факт е също, че кюстендилските политически клакьори и мажоретки ентусиазирано приеха този почин като във времената на социалистическите съревнования. Но е факт също, че не е нужно точно на Вас да се обяснява, че има законови и практикувани в България от доста време начини на въпросния контрол.
Човешките права, както се разбират от Джон Лок и Шарл дьо Монтескьо до Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, Европейската конвеция за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз и модерните конституции, включително българската, са индивидуални, на отделния човек. А основна функция на съвременната демократична държава е да ги осигурява и защитава. Между тях е и основното гражданско право на всеки пълнолетен (с малки изключения) да избира и да бъде избиран в свободни политически избори.
В демократичната държава всяко човешко право може да бъде ограничено, общо казано, на основата на хуманизма и сигурността на държавата, но само чрез закон, през норма, приета от Законодателя.
Е, в действащото законодателство на Република България, с което се произвеждат президентските, парламентарните и изборите за местна власт, ограничения на чл. 32, ал. (2) от Конституцията няма. Позволявам си да припомня това място: „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи (к.м. – Д.Ж.)”.
Затова остава принципът, застъпен в чл. 5, ал. (2) на Конституцията: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено (к.м. – Д.Ж..) действие”.
Отделно, монтирането на камери за видеонаблюдение в избирателните секции може да предизвика положителни емоции в избирателя с промито мислене, но има и ясен отрицателен психологически ефект – носи страх, най-малкото може да откаже човека от правото му да гласува. Затова ще припомня чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи: “Никой не може да бъде подложен на … унизително отнасяне…”; или чл. 3, ал. (1) от Хартата на основните права на Европейския съюз: “Всеки има право на физическа и психическа (к.м. – Д.Ж.) неприкосновеност” – и двете места се отнасят до неприкосновеността на личността. Ще припомня и чл. 19 на Международния пакт за граждански и политически права: “Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си”.
Вероятно на онези с идеята за видеонаблюдение им се иска да се премахне и т. нар. тъмна стаичка, попълнената бюлетина да не се поставя в плик, или да се попълва пред обектива на монтираната видеокамера с изпращане на въздушни целувки и раболепни усмивки към наблюдателя (няма да питам колко души са нужни за наблюдение на 110 монитора, кой ще ги подбере и с какви критерии). Сигурно е така, защото и Вие като мене знаете, че който най-много говори за свободата, е склонен най-много да я хване за гушата. От ученическите си години помня гордите думи на Бай Ганьо изборджията: „Какво ще седнем сега да се лигавим с разни философии!”.
Господин Константинов, притеснява ме и мълчанието на партиите – например партията на гражданите за европейско развитие на България или партиите, които в имената си имат производни от думата демокрация.
Притеснява ме пълзящата и нарастваща обсада на демокрацията в България, затова не се съмнявам, че ще използвате всичките си правомощия като председател на Общинската избирателна комисия, за да предотвратите въпросното – не безумие, както мислят някои – а добре премислено своеволие. Ако тези хора и идеи не бъдат спрени сега, кой ще ги спре утре, когато те ни насадят в чудния свят на антиутопиите, в който свободата е робство, а унижението – щастие?
Моля също в подходящ момент да препоръчате на лицето Паунов, че с неговата идея би могъл да бъде много полезен, но не тука, а примерно в Северна Корея.
20 септември 2011 г. С уважение и най-добри пожелания
Динчо Желязков
