През март Регионалната кюстендилска библиотека направи среща с кюстендилката Цветанка Ризова, водеща на „На четири очи” по Нова телевизия в неделя. Госпожата винаги откликва на подобни покани в родния си град по типичния начин за човек, който иска да сподели успеха си там, откъдето почва. Защото за успелите те са си успешни от самото начало.
В местните оценки на срещата госпожата е възвеличена като човек, който търси „дълбоките причини и истината за знаковите събития, случващи се в нашия обществено-политически живот, в социалната сфера, в културата и изкуството”. Самата тя споделя „увлекателно, емоционално, сърдечно и искрено”, че се старае да държи настрана личните емоции и че изключително важна за нея е принципността, „меренето с еднакъв аршин”, че интересът на зрителя е най-важен и пр.
Но тя има предвид спокойния сън на заспалите. Защото, ако неувреденият зрител реши да загуби част от времето си, лесно ще види, че тази титанка на телевизионната публицистика не задава истинските въпроси. Така стана и в последния й разговор с Иван Костов на 28-и март. В някакъв момент, по повод почти постоянното пряко и косвено дърлене между него и президента Първанов, тя пита – леко приглушено, загрижено и предразполагащо – „Между вас има нещо… нещо странно…” Като че ли двамата са някакви любовници във фаза на скарване.
Вместо да попита за съществената от двадесетина дена тема – икономическите досиета. За преливането на пари от кръга „Олимп” към кръга „Пепеляшка”, за прехвърлянето на икономическа власт от Славчо Христов към Цветелина Бориславова. Тоест от финансовия тил на Костовото управление към финансовия контекст на Бойкоборисовото правителство. И каква е ролята на тези пари в промеждутъка между двамата.
Оттука може да се пита и за лозунга на БСП от последните избори „Гласуваш за Борисов, получаваш Костов”, който намеква, че в тази партия са наясно с въпросните врътки отдавна. От което пък следва, че са дренки от един дол.
И най-интересното – че идеята на синдикатите за легитимиране на неясно придобитото срещу еднократен данък от 10 на сто е край на българския преход. Засега, защото изостаналата държава винаги прехожда. И пикантното – защо синдикатите играят ролята на говорители на работодателите и сенчестия бизнес.
Не мога да твърдя, че тази дама чутовна праща преди предаванията си есемеси до тоя-оня като „трудовата” си колежка, мадам В. Случаят е друг – вижда се добре тъкмо в системното показване на Костов, когато предаването става сеанс.
Нека е така, но да играеш очевидни манипулативни роли и да си правиш самоапологии на тема принципност, ми идва в повече.
Пόсмали, Манго!
март, 2010 г.
