„Тук беше едикойси”, „Тук е*х едикояси” и т. н. и често с дата. Надписи от този род могат да се видят навсякъде. По-рано бяха в изобилие по скамейките в градските градини и паркове, из гората даже. По разни стени и кьошета, а по-специалните регистрации ставаха в градските тоалетни. Сега намаляха, но привидно, защото се прехвърлиха в Интернет.
Този вид хроники е много стар и добре познат на археолозите. Трябва да има разбиране към това простичко човешко желание – да се регистрира присъствието, участието, правенето на нещо банално като постижение. Като нещо, което останалите са длъжни да узнаят и оценят.
Проблемът се получава, когато такъв човечец разполага с по-сериозен ресурс. Например, да си направи някакъв паметен знак – плоча, паметник, име на улица и пр., за да се набута в колективната памет. Да регистрира името си така, че да векува и, като не може песни за него да пеят, ей така, да си остане.
Но е за предпочитане да се пеят песни от рода на „Името на Борисов за вечни времена във вечния град” (в. Труд – 19. 07. 2010) или „Борисов вписан на паметна плоча в Рим” (в. 24 часа – 19. 07. 2010), особено (или дори – както читателят предпочита) ако певачка, освен редакцията, е известната мадам В.
Става кофти обаче, когато скамейката се ремонтира, стената – вароса, а издълбаното се изчегърта. Още по-кофти е, когато монументална кичозна плоча (метър висока, стотина кила тежка, със златни големи букви за имена на народ и Държавник), не се хареса на Светия престол. И се отказва нейният монтаж на стена в църквата „Св. Винченцо и Анастасий” в Рим, предоставена за служебните нужди на българите в Италия от папа Йоан-Павел Втори.
Тази плоча замества стара, от времената на соца. Тя е одобрена от експерти и институции, но в думата „създатели” (Св. Кирил и Методий) е изпусната буквата „т”. В продължение на доста годинки плочата си е на църковната стена, но „Борисов откри досадната грешка при посещението си за 24 май в светия град и нареди тогава на министър Рашидов до един месец плочата да бъде поправена, за да не се излагаме пред света” (в. Труд - посочената публикация). Почти като известните занимания на един известен бащица с езикознанието.
Новата плоча е от бял мрамор от Сандански, а „майстори каменоделци от Рударци са изписали златните букви според хералдическите изисквания” (пак там и какъв пропуск, че мадам В. не използва старобългарски!). “Този път няма правописни грешки, надписът е направен така, както трябва”, заяви Борисов, нескривайки задоволството си от великолепната изработка (пак там). Но от какво точно е задоволството и каква точно грешка няма, е особен въпрос, защото в новия текст признателността не е просто от българския народ, използвана е конюнкцията „и” – „българския народ и министър-председателя Бойко Борисов”.
Тук е заровено кучето, както се изразяваха преди много време в Гърция и Рим, когато искаха да кажат къде е тайната. Защото, как се грижиш за една буква в Рим, а в същото време с Твоето Позволение се унищожава Българската академия на науките, включително и нейният Институт за български език (който има и задължението да поддържа официалния речник на езика)? Затруднява ли се някой с отговора?
Сигурното е, че желанието да си драскаш името навсякъде в случая е неудържимо. И има много да се ремонтира и варосва, стига да се намери кой.
януари, 2011 г.
