- 105 години от рождението и 61-а от смъртта на Тодор Ангелов
Преди двайсетина години Петерс Туборг, пенсиониран директор на белгийския форт-музей на Съпротивата Бреендонк, казва за Тодор Ангелов: „Такива вече не се раждат”. Тогава, в руслото на преекспонираната антифашистка тема, думите му се вписват в клишетата на българската героизаторска надпревара. Сега не е така. Особено след драмата с паметта на този човек в годините на демокрацията.
Божаната
е само кюстенилски прякор. В спомените си жена му Александра Шарланджиева и дъщеря му Свобода Бъчварова не го използват.
Роден е на 12 януари 1900 г. в Кюстендил. Баща му е зидар, майка му Божана е тъкачка и перачка. Тя участва в женския протест през 1918 г. при посещението на Фердинанд в града, запомнена е с широката си душа. И двамата са бежанци от Македония. По-големият им син Йордан дълго време е учител, докато изчезва в късната есен на 1944 г. По една версия – в Кюстендил, по друга – във Видинско. Коментарът на участници в онези събития е „Покрай сухото гори и суровото”. Без коментар.
В Кюстендилската гимназия Тодор става самодеен актьор и това по-късно ще му помогне да избяга от смъртта. Активен е до инат в ученическата стачка през 1919 г. Викат му Божаната и Тодé. Пее хубаво и най-често „Залюбил е Камен Цена хубавица” и „Доле у селото куче вие и глава си кине”. Ще пее цял живот.
Анархист, въстаник и четник
В гимназията покрай Радивой Каранов и Радослав Нотев става анархист. Като трудовак в Ямбол през 1923 г. успява да вбеси Тодор Павлов по време на негова беседа против анархизма. В края на март тук става клане на анархистите, от което Божаната се измъква.
Учителства една година и после живее в Горна Джумая. Има връзка с лявото крило на ВМРО, със санданистите, при които анархизмът е доста. Включва се в създаването на Единния фронт. След отчайващия опит за въоръжени действия на БКП в Пиринска Македония и разпадането на Горноджумайския въстанически отряд с още 20-22 единофронтовци, между които и Владимир Поптомов, е „заложник” в четата на Алеко Василев (Пашата). Това е цяла година, в която Тодор е свободен колкото всеки четник. Точно тогава създават семейство с Александра.
Митът за унизителното пленничество при Алеко паша се поддържа още. Въпреки че в 1982 г. Свобода Бъчварова черно на бяло пише, че заложничеството е спасение. Впрочем, Алеко паша е екзекутиран и като спасител на комуняги.
В анализ на тези събития, направен в Париж, Божаната критикува тежко ЦК на БКП. Неясно поведение, забъркани понятия, бисери на политическа слепота и идейна конфузия. Но отчита и практически образувания единен фронт на комунисти и земеделци „долу” въпреки грешките, граничещи с престъпление, на партийното ръководство и „непроходимата корупция” на земеделското управление. По-късно той ще използва този опит при организирането на политемигрантите от Балканите в Белгия.
С убийството на Алеко Василев четата се разпада, Тодор е арестуван и много бит. Бият го и затова, че в едно сражение над Бистрица пее.
В началото на 1925 г. се ражда дъщеря му, но това е
черна година
ВМРО прави конгрес на чистката. В организацията трябва да стърчи само главата на Иван Михайлов. Слага се официален край на Майския манифест. Разправата със санданистите, с хората на Алеко, с всеки неугоден продължава. Нараства симбиозата с властта.
На другия ден след атентата в „Св. Неделя” започват арести, побоища и екзекуции. Най-лошо е в с. Дъбница – в чифлика на молла Рушан около 200 души са пребити с цепеници, горени, бесени, застреляни. Избити са Радивой Каранов, приятели, съученици, другари.
Тодор Ангелов е смазан. Нищо не може да се направи, чака реда си да го „апне месечината”. Изглежда, тогава се отдалечава от идеята за постигане на социална справедливост с анархистичен бунт. Разсъждава за нищожните шансове на революцията в България. Ориентира се към други модели и в 1927 г. е в БКП, където Б означава Белгийска.
Иван Мотикаров е капитан о. з. и активист на ВМРО. За да демонстрира в родния Радомир високо извисената си култура на силен на деня, организира там представление на горноджумайската самодейна театрална трупа, невъзможна без Божаната и жена му. Така нашият герой излиза от поредния кауш. Взимат бебето и от Радомир – в София.
За бягството им помагат с квартири, пари и връзки Първан Попов, приятел от Кюстендил, Ангел Хаджийски, председател на Железничарския съюз и социалдемократ, както и пастор Маркъм, директор на Александра от Американския колеж в Самоков. До Лом с влак, оттам до Виена – с кораб. Докато чакат на кея, от близката къща слушат „Смъртта на Озе” на Григ. Във Виена научават за задочната смъртна присъда.
Заедно са още пет години. В 1930-а Александра и Свобода се връщат в България по амнистия за жени-емигрантки в чест на царския брак. Божаната ще види жена си още веднъж, преди заминаването в Испания. Тя си спомня, че любимата му песен била „Орльо, орльо, горско пиле”. В спомени на другари от Испания това е песен по Вазов:
„Орльо, орльо, дай ми твоите криле,
да се върна в бащини долини.
Там, де вятър буки люшка,
де ми ризницата вея…”
Испания и Белгия
В Австрия семейството е една година. В Париж – още една, екстрадирано е в Белгия. В 1936 г. Тодор Ангелов е интербригадист. В 1937 е в батальона „Георги Димитров”. Минава със специално назначение в щаба на 15-а интернационална бригада. В боевете за Мадрид е ранен. Пеел си „Орльо, орльо…”.
След това са франкистките и френските лагери. В 1939 г. е освободен, а от 1940 г. е в белгийската съпротива.
По белгийското му досие е в Главния щаб на Белгийската партизанска армия, радикалната част от Фронта за независимост. Той е и чужденецът в ЦК на БКП. По-късно дъщеря му ще чуе в Брюксел: „Ние не го чувствахме като чужденец, а тук става твърде рядко…”.
Гестапо го търси като „Терорист Х” за взривена влакова композиция с военна техника против английския десант в Диеп, за изгорената еврейска картотека в Брюксел, за над 200 акции. След предателство 10 месеца е в Бреендонк, където интелигентните затворници са „интелектуални мърши” и без в Гестапо за разберат кого са хванали. В Белгия не е Тодор, а Боб, Симон, Жан Бастиен, Гълъба. В затвора бърза става Човекът, който пее.
Когато на 30 ноември го извеждат, сваля ризата и намята куртката, за да бъде с открити гърди на разстрела. За свидетелите-затворници песента му е на непознат език и звучи мъжествено. Най-вероятно е „Жив е той, жив е…”.
Кралство Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник, обявява го за национален герой – Тодор Ангелов е кавалер на ордена на Леполд с палми. Има Кръст от войната с палми, медал за участие в съпротивата и възпоменателни медали. В 1982 г. в брюкселския квартал Скаарбек е открит негов бюст-паметник.
Паметникът в Кюстендил
е от края на 70-те с автор Ст. Стоимиров. През лятото на 1991 г., когато кмет във временната управа е Г. Паскалев, без каквото и да е решение бюстът е вързан за шията със стоманено въже и камион-кран е готов да го дръпне. Събират се хора, а зам.-кметът Г. Георгиев спира вандализма.
В началото на 1992 г. предстои заседание на общинския съвет в Кюстендил, в дневния ред има подточка „демонтаж”, скрита в точка „Разни”. Това е повод общински съветници и народен представител от левицата да посетят посланика на Кралство Белгия. Реакцията не е светкавична, но ефективна. А постфактум паметникът е премахнат от списъка, приложен към протокола на заседанието. В 1998 г. част от демонтьорите гласуват с колегите си званието „почетен гражданин” на Божаната.
Оттогава няколко пъти посланици на Кралството и други представители на Белгийското посолство посещават Кюстендил, за да отдадат почит на героя си.
За този паметник е предназначена урна, донесена от Брюксел в 1982 г., с надпис на френски: „От крепостта Бреендонк, Белгия, където от 1940 до 1944 г. варварите от СС затварят хиляди борци от Съпротивата и където на 30 ноември Тодор Ангелов пада под нацистките куршуми, идва тази шепа пръст, напоена с кръвта на мъчениците”.
Но нещата се отлагат и урната чезне по мазето на общината. Откри се есента на 1999 г. Със счупен капак, защото нечия тъмна глава сигурно я е припознала като банков сейф. Сега е на сигурно място и време е в Общината да се сетят за нея.
Когато един ден я вграждат в основата на паметника, може някой да осигури и изпълнение на „Доле у селото куче вие и глава си кине…”
10 януари 2005,
Дума
