Разпространението на марксизма като господстваща идейна система беше изпълнено със схематизъм, инерция и досада. Стремежът към модернизацията му днес, дори като присъствие в постмодерната философска мозайка, има поне две условия – преодоляването на сталинизацията в широкия смисъл на думата и реставрацията на неговата автентичност[1].
1. Система, елемент в която е човекът, е наложената представа за основното марксистко понятие производителни сили. Тя присъства неизменно в учебна, справочна и популярна литература, в монографии и сборници. Навсякъде понятието се отнася до дейното, практическо отношение към природата. Редовно се посочва, че човекът, хората, са главна, най-важна, на първо място – производителна сила или главен елемент на производителните сили. И много по-лесно е да се посочат изключенията при шепа автори в 70-те и 80-те години.
2. При търсенето на източника на това разбиране бързо се открива работата на Сталин “За диалектическия и историческия материализъм”. Като стига до проблема за начина на производство – основен механизъм в историческия процес, той пише: “Оръдията на производството, с помощта на които се произвеждат материалните блага, хората, които поставят в движение оръдията на производството, и които, благодарение на известен производствен опит и известни трудови навици, осъществяват производството на материалните блага – всички тези елементи, заедно взети (к.м.-Д. Ж.), съставляват производителните сили на обществото”.[2]
По-нататък Сталин повтаря определението, разглежда вътрешните зависимости в цялото, отбелязва, че тези сили са израз на отношението към природата, използвана в производството.
Близостта между формулата на Сталин и наложеното разбиране за производителните сили е повече от очевидна, виждат се съществените съвпадения. Разбирането на Сталин може да бъде предмет на самостоятелен интерес, който ще открие връзката между неговите философско-икономически представи за човека и неговите политически тостове за винтчетата (гайките, шайбите и т. н., ако решим да отразим многообразието), които, вероятно, могат да се затягат или отпускат, да бъдат смазани или ръждясали и т. н.
По-важното е да се изясни в каква степен това понятие е марксистко и марксистко ли е изобщо; дали ограничава, или развива и в каква посока – марксисткия модел; има ли – в този смисъл – неизползвани възможности в творчеството на Маркс и интересни ли са те за съвременната теория.
3. Икономическата литература, която Маркс проучва в 40-те години на 19 век, съдържа и понятия за производителните сили. Много интересна е подготвяната от него статия “За книгата на Фридрих Лист “Националната система на политическата икономия”. Ф. Лист използва термините производителни сили, национални производителни сили, производителни сили на труда и пр. Той е в тон с времето и далече от схващането на производството като човешка същностна проява; поставя го под или над човека, търси общоисторическия характер на едно конкретно състояние – статута на човека като средство, като елемент в производството, наред с останалите. Точно това е поводът Маркс да пита: “Голямо ли е такова признание за достойнствата на човека, в което той фигурира като “сила” наред с коня, парата, водата?”; да се възмущава: “Няма какво да се каже, хубаво признание за достойнството на човека, снизяващо човека до положението на “сила”, способна да създава богатства!”; и да твърди: “Ако аз го разглеждам (човека – б. м., Д. Ж..) като “производителна сила”, аз поставям на мястото на действителния субект друг субект, подменям първото с друго лице и той съществува сега само като причина на богатството. Цялото човешко общество се превръща само в машина, предназначена за създаване на богатство”.[3] Това са текстове, в които единството на иманентноисторическите и ценностните критерии за човешкото развитие е безспорно.
Тези общи съображения улесняват изложението. Още веднъж се доказва нещо известно – фактът, че в 40 – те години Маркс открива неразвитата философска природа на общата икономическа теория. От друга страна, познат пример за икономическа ограниченост е творчеството на Л. Фойербах. Всъщност Маркс прави опит да го преодолее с ново разбиране на човешките същностни сили. Ако за Л. Фойербах истинското човешко дъщество е мислещо, любещо и искащо, а абсолютната същност на човека е в силите на разума, сърцето и волята, Маркс създава друга парадигма.
4. Маркс търси същността на човека в практическото му отношение към заобикалящия го свят. Човекът е непосредствено природно същество и притежава природни, жизнени сили като заложби, способности и влечения. Нещо повече, един предмет съществува за него, доколкото той има някаква същностна сила като субективност. От друга страна, ако се задържим в кръга на използваните от Маркс в 40 – те години термини, човекът е и човешко, родово същество, отношенията му със света винаги стават с посредничеството на другите.[4]
Дори тази най-обща схема е основание в природността и човечността като род да се видят бъдещите производителни сили и производствени отношения (термини от 50-те години), които в динамичното си единство правят начина на производство. Сведени до сферата на производството, те ще оформят характеристиките на простия трудов процес и обществения производителен процес – известната терминология от “Капиталът” и подготвителните му работи.
Така животът, жизнедейността, съществуването на човека се дължат на човешки качества, способности, сили – същностни, производителни сили, функции на човека-субект. Човешкото развитие е развитие на тези сили като възможност и действителност, иманентност и опредметеност.
5. Исторически това отношение се променя до противоположност. Към марксистките периодизации на историята, изградени върху антитези (предистория – действителна история, царство на необходимостта – царство на свободата), може да се добави още една: човекът – елемент на производителните сили и човекът - действителен техен субект. Това е всъщност една периодизация с различни акценти. Тя изкушава с търсенето на резки преходи и със сравнително къси умозаключения може да обоснове революцията. Но тя предполага и търсенето на синтез, на нарушаваното и постигано равновесие на различните страни, на процеса на уравновесяване.
Тук е неизбежна връзката с проблемите на отчуждението. Тя е пряка – човекът е подчинен в системата на производителните сили, сведен е до действителен неин елемент в условията на отчуждението. И обратно – тъкмо тази подчиненост е условие на отчуждението. Тази зависимост е причина, най-малкото, на икономическото отчуждение, което би трябвало да се преодолее в нова обществена форма, според Маркс. В марксистката литература отчуждението при социализма се отричаше, някои от атрибутите му се обявяваха за отживелици; то беше изгонено през официалната врата на теорията. Но със сталинското определение на производителните сили отчуждението се въвеждаше през големия, фасаден, представителен икономически теоретичен прозорец.
6. Маркс работи с различни понятия за производителните сили:
- антропологическо, в което те са същностно човешко качество, развито или неразвито, подчинено или поставено като самоцел;
- историкоматериалистическо, в което се обхващат и сили на природата; тук производителните сили са обективни и субективни;
- общосоциологическо, в което те са индивидуални и обществени; пълни, с широко развитие, и ограничени; общи и отделни; произтичащи от разделението на труда – в индустрията, земеделието, комуникациите, търговията. На това равнище те са материални и духовни. Впрочем, в предговора на “Към критиката на политическата икономия,” където Маркс предлага известното си определение на начина на производсво, се имат предвид материалните производителни сили.[5]
- демографско, в което населението е производителна сила;
- икономическо, в което те са индивидуална или обществена заложба за производство; способност за производство, за обмен на вещество с природата. Тук е и контингентът от познати термини – средства за производство, оръдия на труда, предмети на труда; фактори на производството; хората като работна сила и трудов ресурс; хората като фактор на производството и дори като елементи на неговата система.
В богатия смисъл на това многообразие ограничеността на понятието, наложено от Сталин, е крайна. Той хипертрофира едно икономическо, проблематично в общата икономическа теория, разбиране на производителните сили и го предлага като философска абстракция. Неговото понятие е лишено от историзъм, от хуманистична природа и съвременният интерес към марксизма е длъжен да го запази само като лош теоретичен спомен.
[1] Публикувам тази статия, която видя бял свят преди десет години в сп. Ново време (кн. 1, 2000), за да участвам във възраждането на интереса към теоретичното наследство на Маркс. Факт е, че след двадесет години на унищожително отрицание, сега и студенти, и ученици търсят марксистки идеи, за да ги използват в обяснението си на нещата.
[2] Сталин, Й. В. Въпросите на ленинизма. С., 1949, с. 637.
[3] Маркс, К., Ф. Енгелс. Съчинения. Т. 42, С., 1983, с. 235, 236, 237.
[4] Пак там, с. 151-152, 89-90, 114.
[5] Пак там, Т. 13, С., 1982, с. 7.
