Страницата съдържа следните подстраници
Архиви
- август 2009 (1)
Категории
Страници
- Визитка
- Образование
- Библиотека
- Миниатюри
- Б. Б. и Баба Яга
- Десети ноември
- За Гутенберговата цивилизация, Интернет и презентацията
- За анонимните писачи
- За будителите
- За информацията, характеристиката и демагогията
- За синьото зъбче и стоте милиона
- Защо избрахме чушкопека пред технологиите?
- Имаше ли салфетки?
- Кариерното развитие на учителите и софийските избори
- Кой какво знае (за Майстора, Шишковци и политиката)
- Кюстендилските слонове
- Кюстендилското общинско моделче 1 (безличие)
- Кюстендилското общинско моделче 2 (мизерно)
- Кюстендилското общинско моделче 3 (за коня и каруцата)
- Кюстендилското общинско моделче 4 (кой е разпасан?)
- Кюстендилското общинско моделче 5 (медийно управление)
- Кюстендилското общинско моделче 6 (петърпауновщини)
- Кюстендилското общинско моделче 7 (хараланалександровщини)
- Кюстендилското общинско моделче 8 (честито!)
- Кюстендилското общинско моделче 9 (позорно)
- Пóсмали, Манго
- Писмо до Анани Константинов
- Писмо до Анани Константинов 2
- Само силният може да каже: “Аз сбърках”
- Тук беше…
- Публицистика
- Философия
- Миниатюри
Служебни
-

Личен блог за философия, публицистика и образование by Динчо Желязков is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License.
ХЕНРИ ДЕЙВИД ТОРО
Хенри Дейвид Торо е американски писател и философ, роден в Конкорд, Масачузетс, на 12 юли 1817 г. Завършва Харвард през 1837. През 1835 заболява от туберкулоза. След завършването си работи известно време като учител, а по-късно отваря собствено училище заедно с брат си и двамата преподават в него. Повратна точка в живота му става срещата с Ралф Уолдо Емерсън в Конкорд. Торо се премества да живее в дома на Емерсън и прекарва там две години, като помага в домакинството и градината. Известен е най-вече с автобиографичната си книга ”Уолдън” (1854). В нея той разказва за доброволния си изгнанически живот в колиба край едноименното езеро. Книгата е възхвала на семплия живот сред природата. Торо е една от водещите фигури в движението трансцендентализъм, чиито идеи той не само изповядва на теория, но и доказва на практика чрез примера на собствения си живот.
През 1845 г. Торо сам си построява малка дървена къщичка на брега на езерото Уолдън върху земя, която е собственост на Емерсън. Материалите за строежа му излизат 28 долара. Той с радост заживява в колибката си, като се храни с вегетарианска храна и само понякога се отбива в близкото селище за някои покупки и, най-вече, за да поговори с хора. За всичко това се разказва в книгата му „ Уолдън”. Животът му сред природата продължава точно 2 години, 2 месеца и 2 дни между 1845 и 1847 г. Влошеното здраве принуждава Торо да се откаже.
През 1846 г. Торо отказва да плати данъците си в знак на протест срещу Мексиканско-американската война и продължаващото робство на чернокожото население в Америка. В резултат на това е арестуван и престоява една нощ в затвора. По-късно той изнася лекции, в които разказва за този случай, пише срещу робството и помага на роби от Юга, които бягат на Север. Но най-значителното последствие от ареста и краткия му престой в затвора е есето му „Гражданско неподчинение“ (1849). В това есе Торо красноречиво излага възгледите си за това какво означава свободен гражданин игражданско общество. Според Торо, всеки гражданин е в правото си да не изпълнява нарежданията на властимащите, ако те са несправедливи.
Идеята на Махатма Ганди за пасивното съпротивление, речите на Мартин Лутър Кинг против расовата дискриминация и дори политиката на Британската лейбъристка партия – всички те са повлияни повече или по-малко от това есе.
Предчувствайки, че умира от туберкулозата, която го е измъчвала от ранни младини, Торо
подготвя някои от дневниците си за публикация. Днес всичко написано от него, е публикувано и възлиза на около 20 тома – дневници, есета, лекции, кореспонденции.
Торо остава ненадминат с пословичната си пестеливост( той е известен с това, че е преживял почти без никакви пари) и със скромността си като човек. Умира на 45-годишна възраст в дома на родителите си на 6 май 1862година.
Моето впечатление от живота и творчеството на Торо е, че той не е като другите хора. Има схващането, че живота не е само работа, пари, хубаво семейство и харесване от всички. Той живее на пук на законите, които орязват човешката свобода и на пук на хората, за които парите и властта над другите е начин на живот.С това свое отшелничество Торо показва, че на човек му е нужна само силна воля, за да оцелее сред трудностите на живота. Също така той показва, че е човек на народа- защитава човешките права не само на думи, но и действия . Торо защитава мнението си , че не е нужно у хората да се възпитава уважение към закона, а усещане за справедливост. Иска да каже, че човек трябва сам да усеща кое е правилно и кое грешно и да може да се самоконтролира, защото ако сам човек не го постигне, законите няма нищо да променят.Торо също така е и природна натура.Живее с природата и се учи да съжителства с нея и да не й вреди ,както правят останалите хора. Така дава пример на всички останали как да се държат, разяснява факта, че човека е част от природата и с нейното унищожение се унищожава и самия той. Интересите на Торо са в насока да промени обществото и за това той написва тези дневници, от които всеки може да поиска съвет.
Вероника Михалова Х”г” клас