Михаела Георгиева, 11 „б” кл.; випуск 2011 г.
„Маймунарникът”[1] е сборник от 24 антиутопични разказа на Кърт Вонегът. „Харисън Бержерон” е вторият поместен, публикуван е в 1961 г. и разказва за недалечно бъдеще, в което „…всички бяха равни. Бяха равни не само пред Бога и законите, бяха равни във всяко едно отношение”.
Никой не е по-умен от никой друг. Никой не изглежда по-добре от никой друг. Никой не е по-силен и по-бърз от никой друг. Това някакси напомня чистотата и неопетнеността на раждането, след което всички хора имат еднакви дадености. Но реалността далече не е толкова красива и приветлива. Тя е като спомен от Средновековието, който ни връща към лова на вещици: най-красивите, най-грозните, най-умните, най-глупавите, най-дебелите, най-слабите са подчинени на злото и нямат място в обществото.
За да бъде равенството удържано, хората биват наказвани, като редът се следи от Генерален затруднител. Носят се вериги с висящи по тях тежести и предаватели, които пречат на мисленето. Като, колкото по-умен е човек, толкова повече тежести заслужава да носи и толкова по-често чува пронизващите звуци, които имат за цел да приглушат неправилните му мисли. „А Джордж (един от героите – б. м., М. Г.), чиято интелигентност бе доста над средната, имаше в ухото си малко радио за умствени смущения. Законът го задължаваше да го носи през цялото време. Беше настроено на вълните на правителствения предавател, който на всеки двайсетина секунди изпращаше някакъв рязък звук, който да пречи на хората като Джордж да се възползват от умовете си”.
Главният герой Харисън Бержерон е четиринадесетгодишен младеж, който е затворен заради своята интелигентност и физическа красота. Никой досега не е носил по-тежки и обемисти тежести от неговите. Той ги надраства по-бързо, отколкото хората на Генералния затруднител успяват да измислят нови. Вместо малък приемник в ухото, на главата му има огромни слушалки и очила с дебели, вълнисти лупи. Тези очила трябва не само да му пречат да вижда, но и да му причиняват остри главоболия.
По цялото му тяло висят метални парчета. Обикновено в спънките на силните хора се долавя някаква симетрия, някаква военна подреденост, но Харисън прилича на крачещ склад за вторични суровини. Той носи върху себе си сто и петдесет килограма. За да развалят хубавия му вид, хората на Генералния затруднител го карат да си сложи червена гумена топка вместо нос, да обръсне веждите си и да покрие равните си бели зъби с хаотично разположени черни коронки.
Когато Харисън успява да избяга от затвора, той се появява в местната телевизия, в която и без това цари хаос, тъй като предавателите пречат на правилния говор и протичането на мисълта на новинарите. Той се самопровъзгласява за Император, който може да донесе по-добро и светло бъдеще, но опитът му за бунт е осуетен, а той самият – убит. Убита е свободата, която е „да скачаш като елен на Луната” – съдбата на бунтовниците в истинските антиутопии.
Подвигът му е забравен, защото пронизващият звук от предавателите го заличава за секунди и оставя само празнота от невъзможността на зрителите да си спомнят какво са гледали и какво е провокирало емоция в тях.
„Харисън Бержерон” е полезно четиво, тъй като може да ни подскаже доста от това, към което е тръгнал светът. Нима сега по-умните и по-красивите хора не носят тежестта на завистта и безпочвените укори? Не се ли получава днес едно бавно претопяване и уеднаквяване? Незаинтересоваността и безразличието царуват в кралството на ежедневния хаос, който ни залива със своите новини и истории еднодневки, които забравяме толкова бързо, колкото и хората от Маймунарника.
Ако махнем „големите очила” и погледнем заобикалящата ни реалност, ще видим един малък Маймунарник, който ние всички, задружно, с големи усилия и нежна грижа градим.
май, 2010 г.
[1] Вонегът, Кърт. Маймунарникът (сборник). 2. Харисън Бержерон (Harrison Bergeron; 1961). Превод от английски: Владимир Германов, 1994. В: http://chitanka.info/lib/author/Кърт+Вонегът; достъп – май, 2010 г.
