Борислава Григорова, 10 „в” кл.; випуск 2012 г.
Трансцендентализмът в основни линии е философско и литературно движение от 19 век. За основател се приема американецът Р. У. Емерсън. В същността му се коренят думи като душа, сетива, природа и Бог. Всички те са свързани в идеята, че човекът е не само тяло, че се е превърнал в такъв под влияние на материалното, научното и икономическото развитие на човечеството. И че чрез връщане към първобитния начин на живот (в мир с природата) човекът може да постигне щастие и да се чувства добре; че природата „излъчва” знания, които заобикалят петте сетива и се приемат чрез душата, като по този начин тя се свързва с душата на света.
Последователят на това движение Хенри Торо, който, за да докаже с дело думите си, живее две години, два месеца и два дни в дървена колиба насред гората без никакви удобства, би се затруднил, ако живееше в 21 век, защото ако тогава се е отказал от някаква база блага, сега би му се наложило да се откаже от далеч по-огромно количество и да се пребори с далеч по-сурова реалност. Освен това манталитетът на гражданина на 21 век е ориентиран към материалните удобства, като те са поставени на пиедестал.
В наши дни човекът е загубил волята да се развива в насоката, която трансцендентализмът показва. И не само. В интерес на истината, малко са хората, които живеят така, както би им се искало. Те чакат да пораснат, след това чакат да съзреят, после да направят семейство, кариера, а най-после чакат да им се удаде възможност за това да последват мечтите си. И един ден обвиняват и кариерата, и семейството, че са им отнели възможността да се развият в желаната посока и да бъдат щастливи.
В модернизирания свят, в който живеем, природата се приема само като източник на материални ресурси, а учените се опитват чрез своите технологии да използват всяка една суровина. Чрез същите тези технологии те се опитват да поставят граници на всичко паранормално, на което човек се натъква. Идеята, че всичко, което съществува, може да се пипне, да се види или да се докаже и обясни, е в пълен противовес с това движение. Хората на точните и хуманитарните науки приемат душата като обект на изследване, който евентуално да се използва за цели, различни от тези, които трансцендентализма посочва.
Човекът не е в мир със себе си, а е част от природата, откъдето автоматично следва, че човекът не може да бъде в мир с природата. Душата като част от него и от природата остава неразгадана, не защото никой не се е опитвал да го направи, а защото подходът е грешен. Защото човекът не е свикнал да приема нещата, които му се посочват, а държи първо да си счупи главата, и едва после да повярва. „Око да види, ръка да пипне” е често срещана практика, тъй като в 21 век лъжата и измамата царуват. От друга страна пък хората се поддават дотолкова на конформизма, че са склонни да вярват на пълни безумия, като например, че ако пият по едно хапче за отслабване сутрин, ще могат да ядат каквото пожелаят и няма да се налага да спортуват, за да бъдат слаби и стройни. Медии, реклами, политици – всичко се оплита в безмислен кръговрат, от който никой нищо не печели. Според мен хората отдавна са забравили ползата от „златната” среда и все се стремят към крайности.
Абсурдността на живота, различията между човека и заобикалящия го свят, начинът, по който хората гледат на живота си, това са все неща, за които много философи са мислили и писали. И ако в миналото е имало правилни и грешни отговори, то днес всичко е относително. Всеки гледа от своя ъгъл, всеки има своя мироглед. Всяко нещо може да бъде доказано и опровергано. Всяко твърдение може да бъде истинно или грешно в различен момент от живота на човека. Безхарактерността е станала типично човешко качество.
Равновесието в света е малко изкривено в този период от време. Най – лошото е, че материалните блага накланят везните твърде лесно. Масовият жител е оставил душата си в шкафа вкъщи и се сеща за нея евентуално на погребение. Чувствата изобщо са притъпени под тежестта на ежедневието, особено след преминаване на някаква възрастова граница.
Един гражданин от 21 век се стреми първо да се развие материално и евентуално след това – духовно. Той не съумява да върши успоредно двете неща. Той не знае на какво е способен, нито пък се опитва да открие границите на възможностите си.
Хенри Торо спира вниманието си върху правителството в своето есе „Гражданско неподчинение”. Сега на тази държавна организация се обръща огромно внимание и, за да бъдем честни, трябва да признаем, че тя действително има огромно влияние върху нашия живот. Макар да приемам, че за да се води мирен и спокоен живот, трябва до някаква степен да се ограничи човешката свобода, с цел да се притъпи природната агресивност на човека (тук се съгласявам с Томас Хобс), не мога да се съглася с всички ограничения, които правителството поставя. На народа не е оставен почти никакъв избор. А Торо е прав, когато обяснява, че в основата на всичко постигнато е нацията, свободният жител.
Слабостта, липсата на воля у човека в 21 век изпъква. Правителството не му вярва, та поставя забрани от рода на новия закон, забраняващ пушенето в затворени обществени пространства. От една страна има смисъл, защото съдържателите на тези заведения, например, не искат да се лишават от клиенти, поради което не налагат ограничението „само за пушачи” или „само за непушачи”. От друга страна обаче не правителството трябва да вземе това решение, тъй като всеки човек носи глава на раменете си и може да прецени дали му изнася или не да посещава такива места. Правителството отдавна е забравило да търси алтернативни решения, затворило се е за нови идеи и кара на автопилот. Което не е добре за материалното развитие на гражданина, което пък спъва духовния му подем, което разрушава евентуални трансценденталистки действия.
До някаква степен подкрепям идеята на трансцендентализма. На сегашния човек му е нужна промяна и да обърне поглед към природата, за да я потърси, съвсем не е лоша идея. И без друго има нужда някой да се погрижи за нея. Моето предложение е всички, които се занимават с разни „зелени” кампании за опазване на околната среда, да се запознаят с някои от трудовете на по-видни трансценденталисти, например „Природата” на Емерсън или „Гражданско неподчинение” на Торо. Защото хората сега, особено младите, много се захласват по личности, останали в историята, и са готови да „плагиатстват” поведение и идеи само за да блеснат.
От друга страна не мисля, че не трябва да следваш нещо, за да се чувстваш добре. И ако си щастлив сред материалните неща, то по-добре да останеш сред тях. Дали има или няма душа, шесто чувство и неща от този род не мога да кажа. Макар тя да се приема за част от живота и за нея да се пее и пише, аз не мога да си обясня какво точно е това. И в интерес на истината и не бързам да открия. Предполагам, че ако има душа, то има и съдба, и ще ми се случи „каквото е било писано” (от кой или кога, разбира се, остава мистерия). Д-р Макдугъл обаче, със или без помощта на съдбата, още през 1907 година е успял да определи, че душата тежи точно 21 грама. Сега остава само някой да я затвори в буркан.
Трансцендентализмът ненапразно е останал в историята. Според мен той няма място в 21 век не за друго, а понеже идеите му не съответстват на безволевия, неуверен гражданин, който не вярва дори във физическите си възможности и често се отказва при първата спънка. Наистина България в момента се намира в икономическа криза, което допълнително подсилва представата за такъв човек, но смятам, че с масата хора по света е така.
Историята е разделена на много и различни епохи, всяка от които изглежда завършена, всяка от които дърпа хората от своето време напред. Всички тези права, за които обществото се е борило векове наред, за да ги запази и защити, се погазват и заличават нехайно. Хората спокойно забравят да се съобразяват с чуждата свобода. Просто в този свят на фалш и бутафория няма място за трансцендентализъм, или за каквато и да било друга епоха, която да успее да издърпа човека от дупката, в която се е загнездил.
Използвани източници: -
http://bg.wikipedia.org/wiki/Хенри_Дейвид_Торо
http://oneflewoverthecinema.blogspot.com/2010/03/21-grams-2003.html
юни, 2010 г.
