Етика и политика

Платон и Аристотел предлагат противоречиви модели за устройството и управлението на полиса. Кои са по-важните противоречия? Кой модел е по-близък до съвременното мислене? Потърсете връзката между общественото устройство и управление, свободата и морала.

Like this:

Be the first to like this page.

17 Коментара »

17 коментара

на октомври 20, 2009 at 12:27 am | Отговор Василена

Знаменитият древногръцки мислител Платон и неговият ученик Аристотел са едни от най-големите гении на древното време.Част от огромния принос на двамата мислители към философията са и техните социално-политически възгледи. Те са първите мислители, които отбелязват значението в грижата и възпитанието на младите, като представители на утрешното общество.
Платон е философ и мислител ,живее и работи през 5-4 в.пр.н.е..Философията му се нарича платонизъм ,с изключително вилияние върху културата и до днес.
Аристотел ученик на Платон ,учител на Александър Македонски .Създава училището Лицей .Философията му се нарича перипатизъм .
Платон обвързва етиката с теория ,за устройството и управлението на полиса .За него добрия полис е нещо като макро човек.Устройството му трябва да наподобява това на душата на човек.В него трябва да се впишат 3 съсловия-мъдреци,войни ,земеделци.При тях преобладават разума ,волята и чувствата.Границите между тези съсловия са непроходими в рамките на човешкия живот.Демокрацията не е възможна,упавлението е в ръцете на мъдреците.За построяването на добрия полис Платон предлага 2 форми на управление:монархия и аристокрация.
Аристотел подкрепя тезата на Платон, че най-доброто устройство дава на всеки възможност да благоденства.Той счита за най-важно управлението на средната класа. При средния живот средата може да се постигне от всички – колкото повече средни има, толкова повече са доближени крайностите, има по-малко неуредици.От връзката между моралността и отговорността Аристотел прави извода, че етиката предполага свобода на индивидуалния в избора и търсенето на целите. Той приема, че и порокът и добродетелта са възможни като избор на човешките същества. Той разбира порока като резултат от прекалена или несъвършена дейност, а добродетелта за постижение на здравомислещо равновесие или среда между излишното и недостатъчното.Той препоръчва нова формула на управление ,която съчетава добрите страни на демокрация и аристокрация.
Държавата е съвкупност от граждани, тя е порядък от длъжности. И Платон и Аристотел определят длъжностните лица в държавата и техните права и отговорности. Правото е мерило за справедливост. Щастието или благоденствието според Аристотел е целта на човешкия живот. Аристотел приема, че здравето или щастието на душата е постижение на моралното равновесие чрез упражнение и култивиране на добри навици или постъпки. По този начин само активно добродетелния живот, в който се следват стабилни или балансирани правила за поведение, съответства на истинското щастие- една идеална държава.
на октомври 20, 2009 at 5:26 am | Отговор Христо Пешев Хб

Платон и Аристотел наистина имат два различни погледа върху това как трябва да изглежда полиса. И двамата се съгласяват че съсловията са неизбежни, но по начина по който те влияят върху полиса те имат различни мнения. Платон твърди че в полиса има 3 съсловия – на мъдреците, войните и занаятчиите. Те съответстват на – ума, волята и емоцията. Това с което той се различава от Аристотел е че според него границите между тези 3 съсловия са непроходими(т.е. ако си занаятчия не можеш да станеш воин). Управляващи могат да са само мъдреците, а този начин на управление се нарича аристокрация. Този полис се обособява като разсъдлив и мъдър. От друга страна Аристотел твърди че макар и тези съсловия да съществуват, границите не трябва да са определящи. Той вярва че водещи трябва да са “средната класа”, но не отрича, че винаги ще има бедни и богати. Друга основна част в неговите мисли е това, че границите между съсловията са проходими, което силно противоречи на етиката на Платон. Идеята за полиса на двамата философи се различава и по начинът по който трябва да бъде променено всичко. Платон твърди, че трябва да настъпи голяма промяна и да се промени цялото устройство, докато Аристотел смята, че промените трябва да настъпят бавно и постепенно. Той, разбира идеите на Платон, и вместо да предлага другата крайност на управление – демокрацията, философът съчетава добрите части на двата начина на управление и предлага трети начин наречен “полития”. Най-близък до днешните виждания е демократичният начин на управление. Средната класа е преобладаваща и всеки има право да участва малко или много във важни въпроси. Прост пример за това са изборите за каквото и да било. При аристократичен или монархичен начин на управление, мъддреците или водачът на държавата/полиса би избрал кой да ги/го замести. Относно свободата и морала – при идеята за управление на Платон свободата е е намалена. Човек не може да преминава границите на съсловията, той е задължен да върши едно и също нещо цял живот. За днешните виждания това изглеждна крайно неморално. При този вид на управление жените нямат право на глас защото полиса се ръководи само от мъже. При демократичният начин на ръководене на полиса свободата е доста по-голяма. От съвременна гледна точка всеки да има право на глас е напълно нормално. Всичко от лишаването на някой от право на глас без основателна причина до робството би било крайно неморално и неетично. Изумяващо е как един философ който е живял преди толкова много години се е доближил до това което е изградено днес. Изводът е че очевидно с времето вижданията на хората за това кое е морално и неморално се променят, а ние трябва да изберем най-добрият начин за в бъдеще.
на октомври 20, 2009 at 10:44 pm | Отговор Деница X г

МОДЕЛИ ЗА УСТРОЙСТВОТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА ПОЛИСА СПОРЕД ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ
1.Според Платон добрият полис е като макрочовек и също като обикновения човек трябва да се стреми към благото като максимум добро. 1.Според Аристотел централна е идеята за средината като умереност.
2. Платон казва, че трябва да се промени изцяло устройството на полиса. 2. Аристотел казва, че промените трябва да настъпват постепенно.
3. Според Платон е справедливо границите между трите съсловия да бъдат непроходими в рамките на човешкия живот. 3. Аристотел смята, че е справедливо границите между съсловията да бъдат проходими, т.е. човек да има възможността да преминава от едно съсловие в друго.
4. Свободата на човека е силно ограничена. 4. Човекът има право на избор. Той има възможност да премине от едно съсловие в друго.
5. Мъдреците и воините нямат право на собственост. За тях се грижи полиса. 5. Аристотел казва, че собствеността е естествено право на всеки.
6. Демокрацията е невъзможна, тъй като управляват само мъдреците. 6. Демокрацията съществува тъй като е възможно преминаването на хора от едно съсловие в друго.

Според мен, моделът на Аристотел за устройството и управлението на държавата е по- близък до съвременното мислене, защото хората не са толкова ограничени, както при Платон. Те са свободни да избират какви да станат без значение какъв е произхода им и всеки има право на собственост. И днес, за да бъде държавата стабилна е важно тя да бъде умерена. Да преобладава средната класа (хората с умерена собственост). Важно е също така да се спазват законите, защото както самия Аристотел казва „ В законите е спасението на държавата.”. Моделът на Аристотел за управлението и устройството на държавата се доближава до съвременното мислене и с това, че демокрацията е възможна.

Според мен, връзката между общественото устройство и управление, свободата и морала е следната: Устройството на полиса се състои от три съсловия, чиито граници могат да бъдат проходими и непроходими. Ако границите са проходими, хората от съсловия могат да преминават от едно съсловие в друго, т.е. тези хора са свободни, неограничени. Но, ако границите са непроходими човекът е силно ограничен и не е свободен. В основата на свободата е морала. В зависимост от това човек може да избира към какво да върви- към добро или към зло. Морал, това е сферата на човешките постъпки, които могат да бъдат оценени положително или отрицателно. В зависимост от това, ако се управлява морално, т.е. ако владетелят върши добри деяния, той е добродетелен. И обратното, ако владетеля управлява неморално, т.е. управлява лошо, значи той е с повече пороци отколкото добродетели. В зависимост от това се обособяват правилни и неправилни форми на управление:
Правилни Неправилни
монархия тирания
аристокрация олигархия
демокрация охлокрация

От морала на владетеля зависи как ще бъде устроено и управлявано обществото.
на октомври 21, 2009 at 8:40 am | Отговор Dincho Zheliazkov

Деница, ясно е, че освен за нещата, които си говорихме в час, сте отделила време и за четене на нови неща – получило се е добро свързване. За мене е важен погледът към Платон и Аристотел от позицията на нашия свят, така откриваме “вечни” човешки и обществени проблеми: възможностите за човешко развитие, периметърът на демокрацията, моралът в обществото.

Направил го е и Христо. Например с връзката за участието на жените в политическия живот. Държа да знаете, че – общо взето – до края на 19-и век жените не гласуват, освен в утопиите. А представяте ли си днес те да бъдат изолирани!

И Василена добавя нещо важно – за възпитанието на младите днес, от което зависи утрешния ден. Има разлика между това, младият човек да знае, че пред него има повече или по-малко възможности. Между това, животът му да е предопределен и това, да може да се променя и развива. Впрочем, ако се запознаете с държавните доклади за състоянието на младежта, които в България се правят от известно време, вероятно българското бъдеще няма да ви изглежда розово.

Предлагам и на тримата този начин на работа да продължи с приятелския съвет да опитате повече конкретика, навлизане в детайли и търсене на причинноследствени връзки
на октомври 25, 2009 at 4:16 pm | Отговор Гергана

Древногръцкия философ Платон и неговия брилянтен ученик Аристотел поставят началото на днешната етика. Макар те да си противоречат карат нас да се замислим – как още в дълбока древност политиката върти света. Поставените от тях модели играят роля и днес. Въпроса за правилните и неправилните форми на управление е ключов.
Демокрацията или монархията е по-добрия вариант?
От днешна гледна точка според мен по-добрия вариант е варианта на Аристотел. Той ни предлага по-голяма свобода и перспективи. Възможностите на човек да се издига в йерархията и постига целите си.
на октомври 25, 2009 at 8:55 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Гергана, много сте лаконична. Опитайте да развиете въпроса защо, с какво моделът на добрия полис на Аристотел е по-близък до днешния ден – повече за свободното развитие, за неговата зависимост от обществените условия и държавните политики. Бъдете и внимателна с определенията – питам се какво означава “брилянтен ученик”. Не съм сигурен и дали формата на управление е ключов въпрос, важно е и какво подлежи на управление. Ключов е моделът, политическата система, ако използваме днешния език. Колкото до въпроса “демокрация или монархия?”, той изключва решенията на Аристотел, а исторически е решен в Новото време.
на октомври 28, 2009 at 1:55 pm | Отговор Алекс X в

Основните противоречия, които възникват между моделите на Платон и Аристотел са: 1.Според Платон добрият полис е външно отражение на душата и той изключва демокрацията като форма управление, докато Аристотел предлага полития – съчетание на добрите страни на демокрация и аристокрация.
2.Платон смята, че полисът трябва да има ясно откроени три съсловия с непроходими граници помежду им, докато Аристотел е на мнение, че границите трябва да бъдат проходими в рамките на човешкия живот.
3.Платон заявява, че в полиса управляват само мъдреците, както умът управлява душата, докато Аристотел твърди, че и трите съсловия имат право на управление, като водеща е “средната класа.”
Разликата във възгледите на двамата филисофи най-вероятно се корени в няколко неща: мястото и времето на раждане, учение и живеене.
От двата модела по близък до съвременното мислене се оказва този на Аристотел.Въпреки че от една страна изглежда идеализиран, от друга бива съобразен с определени модели от реалността.Става ясно, че средината е от голямо значение.
Аристотел в своята политика разглежда появата на социалните отношения между хората и показва, че те добиват своята пълнота в момента на появата на държавата като общност. Този вид завършена общност е гаранция за нормални човешки условия на живот. При Аристотел границите между съсловията са проходими, което показва, че хората не са ограничени както при Платон, тоест те са свободни. Общественият живот трябва да бъде морален, защото в противен случай формите на управление ще започнат да мутират и владетелят ще трябва да се оттегли от властта.
на октомври 28, 2009 at 10:08 pm | Отговор Алберто Xв

Знаменитият древногръцки мислител Платон и неговият ученик Аристотел са едни от най-големите гении на древното време. И двамата по своеобразен начин създават цели философски учения – платонизъм и аристотелизъм (както са наречени по-късно системите им от философски възгледи). Част от огромния принос на двамата мислители към философията са и техните социално-политически възгледи.
Аристотел подкрепя тезата на Платон, че най-доброто устройство дава на всеки възможност да благоденства. Когато в държавата има много хора без политически права или много бедняци, тя е препълнена с враждебно настроени хора. Разноплеменността води до неуредица. Аристотел определя справедливостта като източник на стабилност. Той счита за най-важно-управлението на средната класа. Във възгледа на Аристотел за средината става дума за устройство, в което се третира средата, тя е добродетел. При средния живот средата може да се постигне от всички – колкото повече средни има, толкова повече са доближени крайностите, има по-малко неуредици.Платон от своя страна казва,че добрата държава или добрия полис трябва да бъде разделен на три съсловия без проходими граници между тях,като начело са мъдредците/аристокрацията.Утопията на Платон се доближава до тоталитарната система на управление като изключва демокрацията.
Според мен по-близък модел за управление до съвременното мислене е този на Аристотел,където предлага съчетание от най-добрите страни на демокрация и аристокрация (полития).Някогашното му схващане,че формите на управление мутират например , че аристокрацията преминава в олигархия се потвърждават и в наши дни.
Държавата е съвкупност от граждани и всеки трябва да има право на мнение и участие в управлението.Тя трябва да съществува заради изграждането на по-качествен живот на хората.
на ноември 2, 2009 at 9:44 am | Отговор Dincho Zheliazkov

Алекс, виждат се вниманието в часовете и работата в къщи, включително опитът да се прочете нещо допълнително и да се използва. Нужно е да се отиде по-нататък, да се търсят аргументи на твърденията, например на “От двата модела по близък до съвременното мислене се оказва този на Аристотел”.
на ноември 2, 2009 at 9:54 am | Отговор Dincho Zheliazkov

Алберто, за мене са интересни две места. Едното е: “Утопията на Платон се доближава до тоталитарната система на управление, като изключва демокрацията” и искрено се надявам да знаете какво е тоталитаризъм. Другото е предпоследният пасаж – мутацията на аристокрацията в олигархия, която се потвърждава и днес /това “и”е вечно/, ако разчетем аристокрацията като “елит”, звучи наистина пророчески.
на ноември 3, 2009 at 11:09 pm | Отговор Александра

Основните различия във възгледите на Платон и Аристотел за устойството и управлението на полиса ,и за връзката им със свободата и морала:
1.Платон смята,че устройството на полиса трябва да отразява модела на душата с трите начала(разум,воля,чувства).Тук има разделение на съсловия (земеделци,воини,управници),като отношенията им са строго регламентирани. Според него това отговаря на човешката природа. Всеки е длъжена да се подчинява безусловно на по-висшестоящите в йерархическата стълбица.Границите между отделните касти са непреходими в рамките на един човешки живот и всеки трябва да се занимава единствено с отредените му дела. Докато Аристотел също вижда нуждата от съсловно разпределение,но го дължи на необходимостта от взаимопомощ между тях.В полиса могат да участват само свободни граждани,а преминаване между отделните съсловия е възможно.
2.Платон вижда идеалния модел на управление в аристокрацията или монархията. Хората са длъжни да се подчиняват на волята на управляващите, като не могат да подлагат на съмнение справедливостта и морала им .От своя страна Аристотел предлага полития, комбинация при която болшинството управлява в интерес на цялото обшество.Този модел позволява известна свобода и възможност за изразяване на мнението на гражданите. По този начин той звучи много модерно и се доближава до съврененното мислене.
3.Новост въведена от Аристотел е наличието на „средна класа”,което е пряко рефлектирано от цялостната му система за намирането на средината,баланса и равновесието между крайностите.
4.Интересна е идеята на Платона за генетичния подбор сред воините,при което най-добрите се избират,за да създават поколение,което да бъде с изключителни данни и талант. „Лошите генни” също се отделят с цел да бъдат премахнати. Тук виждаме идеята за висшите и нисшите добродетели.
на ноември 17, 2009 at 11:17 am | Отговор Simona 10v

Най-добрата форма на управление на една държава според Платон е демокрацията. Демокрация, тоест господство на мнозинството. Философът смята за вредна размяната на слоевете, за него идеалната държава е тази, в която всички са щастливи, а щастието при хората идва, когато те са поставени в рамките на това, за което са предопределени. Политиката, счита той, не е частно дело, а тя трябва да гони общото благо и държавата има право да воюва, ако мисли, че териеторията й е недостатъчна. И в този ред на мисли законодателството се създава на основата на ценностите и интересите на по-силните, с една дума представата му за държава се белеви от рационализъм. Интересен е възгледът на Платон за трите части на тялото- глава, гърди и корем. На всяка от тези части отговаря едно качество от характера. Глава-разум; гърди-воля; корем-желание. Разумът се стреми към мъдрост, волята -към показване на смелост, а желанието трябва да бъде овладяно, за да се постигне умереността. Едва тогава личността може да се нарече порядъчна.
За Аристотел обаче, добрите форми на управление са монархия, аристокрация и чак тогава демокрация, като за всяка от тях трябва да се внимава да не премине в противоположност и да не се превърне в тирания. Той определя човека като “политическо животно” и смята, че без общество около него, той не е пълноценнен и способен. Аристотел се счита за идеалог на робовладелците и робството на едни и господството на други е съвсем естествено състояние. Разумът и способността за предвиждане на обстоятелствата са типични за властващите, докато силата се среща при робите. Според него мъжът властва над жената по природа, а не по знания и мисли и наи-важно е управлението на средната класа. Така при средния живот средата може да се постигне от всеки и по този начин нередиците между двете крайности (бедни и богати) утихват. Поради тази причина той смята, че средата е добродетел и човека може да избира межди пороците и добродетелите. Порока е резултат от прекалена или несъвършена дейност, а добродетелта от постижение на здравомислещо разновесие или среда между излишното и недостатъчното.
Определено философията на Аристотел е по-близо до нашия свят, нашите разбирания и потребности. В днешно време средната класа е определяща в политиката, както и винаги има властващи и подвластни.
на ноември 17, 2009 at 9:22 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Александра, Вие представяте важни различия и противоречия в моделите на Платон и Аристотел за добрия полис. Заедно с това обобщенията не са достатъчни – по Аристотел свободата на гражданите е не само в управлението, а и в проходимостта на социалните граници. Тя може да се открие и в идеята за “средна” класа. Моля да внимавате повече с определенията – с какво “много модерно” се различава от “съвременно”, за да се доближава до него? Накрая, последният пасаж стои “залепено” – с какво е интересна идеята за “генетичен” подбор и как може да се оцени от съвременна гледна точка. Тъкмо този вид оценки на полисния модел на Платон ни позволяват да го мислим по-скоро като антиутопия.
на ноември 17, 2009 at 10:11 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Симона, трябва да опитате, освен описание на моделите за добрия полис на Платон и Аристотел, и сравнение между тях. В самото описание има известни недоразумения – Платон определя отрицателно демокрацията, защото при нея управляват неестествено и главата, и гърдите и коремът; главата, гърдите и коремът не са свързани пряко с характера, още по-малко ” с по едно качество”. Това са начала, принципи на душата – разум, воля и чувства – които “произвеждат” и добродетели, и пороци и т. н. При Аристотел не е задължително да управлява “средната класа” и т. н. Обобщението накрая е неаргументирано – как, с какво Аристотел /освен със “средната класа”/ е “по-близо до нашия свят”, още повече и като “идеолог на робовладелците”.
Накрая, нека моят коментар да не ви откаже от този начин на работа.
на ноември 20, 2009 at 11:30 am | Отговор Стелла Х"г"

Отношение на църквата към аборта

Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте”, в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове. От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед. Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паметник Учение на 12-те апостоли във втора глава откриваме следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай… не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се…
Посланието на св. ап. Варнава е не по-малко категорично: „Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди.”
Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях.
Според Св. Василий Велики тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови. И още: Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.
Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода.
Макар че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Какво е то? Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или са способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед Не убивай и втората най-важна Христова повеля Възлюби ближния, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!

Сега ще посоча и няколко аргумента, защитаващи аборта:

Ембрионът не е човек, а парче месо;
¬ Плодът е част от тялото на майката и тя има пълното юридическо и морално право да се разпорежда с тялото си, както намери за добре;
¬ Абортът е операция като всички други;
¬ Абортът е даже морален и хуманен, защото земята е пренаселена, замърсена, светът е ужасен, животът тежък.
Умрялото детенце е невинно и ще отиде направо при Бога сред мъчениците. Ужасна грешка, която позволява на родителите да мислят, че са направили добро на детето си, като са го изпратили направо на небето, вместо да се мъчи тук на земята. Само че тези деца, умрели некръстени, никога няма да видят Бога, защото никой без кръщение не може да влезе в Царството Божие.
¬ Грешният свят ще бъде изкупен от кръвта на невинните жертви.
¬ Ако абортът е грях, ще се покаем и всичко ще бъде наред.
Най-често решението за аборт се взема прибързано, без сериозно обмисляне. Съвременните хора са възпитани да избягват излишните усилия, а абортът е най-лесното решение ¬ неколкоминутна манипулация и проблемът е решен. Жената и мъжът не си дават сметка, че убиват собственото си дете, нито са информирани как се извършва това. Често се предприема аборт просто защото детето не влиза в плановете ни, а ние толкова държим сами да планираме и подреждаме живота си. Детето не е изрично пожелано, значи трябва да умре.
Моето отношение към аборта не е еднозначно.Решетието за евентуална бременност трябва да бъде обмислено много обстойно, в съотвествие с моралните, етическите и социалните норми.Веднъж направен този избор може да бъде променен, само ако горе изброените обстоятелства междувременно са се променили кардинално, или бременността представлява заплаха за здравето на майката и рожбата й. Решението за живота на бъдещото дете до определен момент е изцяло в ръцете на неговите родители и трябва да бъде носена отговорно.
Този дар трябва да бъде приет с дълбока благодарност и да носи хармония и радост не само в мига на раждането, а завинаги. Нежеланото, но роденото дете обезсмисля този дар и носи неблагоприятни последствия за бъдещото му развитие.Детето трябва да бъде заченато, износено, родено и отгледано с любов, защото Бог е Любов!
Можем да заключим, че аборта, или което и да било друго нещо, което отнема човешкия живот не по естествения начин, по който Бог е определил е груба и брутална намеса срещу плана на Бога за човека.
А най-беззащитните от всички хора на света са неродените деца.
на ноември 25, 2009 at 9:12 am | Отговор Dincho Zheliazkov

Стелла, не се ограничавайте с това, което откривате в Мрежата ( статията на презв. Ал. Карамихалева “Невидимото убийство” в pravoslavieto.com и статията “Отношението на Бог към аборта” в trinity-bg.org). Разширете периметъра и не се ограничавайте с църковно-религиозните становища. Има и други – тъкмо така ще се открои становището на Църквата. А в случая, по-точно в статията на презв. Ал. Карамихалева, има и слаби места – например повечето аргументи в полза на аборта, посочени от нея, са измислени, няма да ги откриете другаде. Направено е, за да се отричат по-лесно нехристиянските мнения. Стремете се към, общо взето, повече информираност и самостоятелност.
на януари 16, 2010 at 8:41 pm | Отговор Мартин Милошев Ха

Както Платон дели световете на висш и нисш, така се разделя и обществото в тогавашните полиси. Съществуват няколко съсловия, които са крайно различни една от друга. За да се самоконтролира това общество трябва да се постигне взаймодействие в него. Във властта няма благородство. Там главна роля имат материалните ценности. Така се постига противоречие в твърдението, че полиса е нещо висше. Нисшите черти са тези, които го правят земен и близък до човешкото и го приближават към нашия свят. Това изтъква и неговият ученик Аристотел със идеите си за съсловията. С умереност и постепенни действия могат да се изгладят несъответствията и да се постигне максимално доближаване до висшите ценности.
Основите на етиката поставени от двамата древногръцки философи Платон и Аристотел, важат и днес. Демокрацията е най-широко използваният метод на управление в днешно време и въпреки недостатъците й по-добър все още не е измислен. Моделът на съвременното управление притежава чертите и на аристокрацията и на демокрацията. Понякога тези форми се изкривяват като се превръщат в олигархични. Тогава те започват да служат за изгода на определен брой хора. А в идеалния тип демокрация всички трябва да имат равно право на глас.