Морал и свобода

В етиката на Платон и Аристотел, епикурейците и стоиците връзката между морал и свобода е подчертана. Защо? Възможно ли е несвободният човек да е морален? Предполага ли моралът избор, значи и свобода? Ако човекът не е свободен, може ли да бъде морално отговорен и морално оценяван?

Like this:

Be the first to like this page.

6 Коментара »

6 коментара

на октомври 28, 2009 at 10:36 am | Отговор Кристина Иванова X ,,в" клас

Според Платон добрият полис има три съсловия, които копират устройството на душата и човешките добродетели, т.е. морала. Управлява висшето съсловие на мъдреците като границите между съсловията са НЕпроходими в рамките на човешкия живот, т.е. човешката свобода е силно ограничена. Връзката между морал и свобода е подчертана и при Аристотел. За него само дейният човек е щастлив, защото щастието изисква усилие. Моралът изисква разум, а свободата да избираш доброто, носи равновесие. Според Епикур има пълно спокойствие на духа и наличие на реален избор и свобода. Стоиците пък приемат, че човешката съдба е част от общата съдба на света. Моралът не може да промени света и съдбата, но може да промени отношението на човека към тях. Следователно не е възможна външна свобода, а само вътрешна. Несвободният човек може да бъде морален, т.е. да бъде добродетелен, защото това е свързано с неговото вътрешно аз. Моралът предполага и избор дали човек да участва в обществения живот и свободата да избира. Ако човек не е свободен, той може да бъде вътрешно морално отговорен, но дали може да бъде морално оценяван? Защо не.
на октомври 28, 2009 at 12:30 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Кристина, въпросът е добре разбран и затова коментарът е сполучлив. Човекът е “осъден” на морал, това е специфично в природата му и още Аристотел – в книгата си “Политика” – го подчертава като съществена разлика от животното. Вътрешната свобода често е по-значима и по-ценна. Особено в т. нар. екстремни ситуации. Един от силните примери е оцеляването на големия философстващ психиатър Виктор Франкъл в лагера Освиенцим. Човекът през вътрешната си свобода открива смисъл да се бори за живот в крайно нечовешки условия. Вътрешната свобода не е секретна, тя се разпознава и моралните нейни прояви могат да бъдат оценявани.
на ноември 3, 2009 at 11:21 pm | Отговор Цветина Костадинова Х "б"

Свободата при Платон е най-вече изразена в политиката му. Като основно изискване за правилното функционниране на полиса той посочва разделението на труда- всеки да върши това, което най-добре умее. Платон ограничава възможността на човека за развитие и възможността му за преминаване в друго съсловие. Според него нарушаването на границите на съсловията е причина идеалният обществен ред – аристокрацията да се опорочи и да се превърне в тимокрация. Управниците на полиса трябва да бъдат или станат мъдреци и философи, за да могат да ръководят с разума вместо със страстите си.Така освен при душата, разумът е водещият и при управлението на полиса.Платон твърди, че най -добрите мъже трябва да се събират обикновено в брак с най-добрите жени, а най-лошите мъже с най-лошите жени, като първите отглеждат поколение, а вторите не отглеждат. Същевременно предлага сложна система за уж случаен жребий, който да се разиграва между гражданите, но да бъде фалшифициран от управляващите, така че да се създаде най-доброто поколение без да се предизвикат бунтове. Така при Платон няма нито свобода, нито морал в съвременното им значение. Неговият ученик има по-различно мнение относно тези понятия. За Аристотел моралът се крие в щастието, а то се постига с активност.Според него добродетелите са въпрос на съзнателен избор, тук се проявява свободатата на човека. Характерът на човека се определя не от ума, а от емоциите, само там е моралът. По отношение на съсловията той смята, че човекът трябва да бъде свободен да преминава границите им. При Епикур и външната, и вътрешната свобода са възможни. Външната се състои в свойството на атомите да се отклоняват на неопределено място в неопределен момент, това означава поява на избор, отклоняване от предначертаното. Вътрешната се нарича атараксия и се състои в освобождаване от страха и постигане на абсолютно спокойствие на духа. Стоицизмът се основава на идеятя за съдбата,на ниезбежността. Единственото нещо, което човек може да направи е да я приеме и живее според нея. По този начин ще се освободи вътрешно.
Свободата не предполага морал… липсата на нея също. Това е нещо зависещо от личността. Моралът се изгражда и повлиява от нашия житейски опит и възпитание, той е индивидуален, с различни приоритети на ценности.Свободата в морала се състои именно в това- да избереш кое за теб е най-стойностно от утвърдените човишки добродетели.
на ноември 17, 2009 at 9:49 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Цветина, “изложението” в общи линии е приемливо, в него сполучливо е използвана и допълнителна – извън нашия урок – информация. Силен аргумент за реда в полиса, който унищожава свободата в модела на Платон, е разиграването на “случаен” жребий – оттук можем да стигнем до страшно интересния въпрос за политическите манипулации…
В обобщението накрая има известни неясноти. Например “Свободата не предполага морал …липсата … също”. Всъщност свободата и моралът се определят взаимно. От една страна, моралът се проявява в избора. От друга страна, моралът е освобождаване – от силата на природното в човека, на егоизма му, или от някакви обществени несвободи.
Освен това моралът не е само индивидуален, има и групови форми. Те могат да се видят например в религиозната или професионалната етика. Когато в една човешка група има сходни, близки традиции, потребности, интереси, социални позиции и цели, статистически могат да се открият и общи морални ориентации. Още Аристотел определя човека като обществено същество.
на ноември 23, 2009 at 11:14 pm | Отговор Василена Хг

Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте, в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове. От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед.Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паметник Учение на 12-те апостоли във втора глава откриваме следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай.,не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите сe.Макар че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или са способнни за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед Не убивай и втората най-важна Христова повеля Възлюби ближния, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!
За или против абортите?! Всеки би отговорил различно в зависимост от неговата възраст, зрялост и пол. Но нека го погледнем и от страната на възрастните. Доста от жените не искат да запазят децата си, а да направят аборт, понеже не могат да осигурят бъдещето, което заслужават. В този случай, мисля, е крайно незряло и дори глупаво. Всеки носи последствията от постъпките си. Смятам ,че детето е дар, който една жена трябва да приеме с радост и много любов, без значение на материалните й способности трябва да направи всичко детето да се появи на света, да усети вятъра и уханието на цветята. Абортът е съзнателно убийство. А някои жени правят нежелани аборти, което е доста трудно да се преодолее, ако наистина това дете е плод на една чиста и невинна любов. Не съм нито за, нито против абортите при зрелите жени. Но съм на мнение ,че не е по-добре да си лоша майка, само за да се наречеш такава. Въпреки че се унищожават невинни човешки животи чрез абортите, те понякога са нужни. Mисля, че абортите в света трябва да се намалят до минимум и това да се прави само в краен случай.
на ноември 25, 2009 at 9:26 am | Отговор Dincho Zheliazkov

Василена, по-важна е втората част, защото е самостоятелна. Приятелски съвет – когато представяте някакво становище, цитирайте източника (в случая – статията на презв. Ал. Карамихалева “Невидимото убийство” в pravoslavieto.com). Освен това, не оставяйте неаргументирани твърдения. В случая: абортите “понякога са нужни” или “…абортите… трябва да се намалят до минимум…” – как може да стане това? Или какво означава “само в краен случай”?