Практически християнски въпроси

Опитайте да намерите какво е отношението на Църквата към брака, развода, аборта или евтаназията. Първо, каква е общата морална страна. Второ, каква е християнската позиция. Има ли нюанси в православното и католическото становище? Пробвайте и Ваше отношение – и към проблема, и към християнската позиция.

Like this:

Be the first to like this page.

12 Коментара »

12 коментара

на ноември 25, 2009 at 10:31 pm | Отговор Адриана-Мария X б

В църковното право както и в живота на Църквата никога не е имало определен списък или точно определени правила за приемане на молбата за развод. При приемането на мотивите за развод, Църквата се съобразява първо с религиозните си норми, а след това с нормите, определяни от държавата през различните епохи. По принцип Църквата допуска развода заради един-единствен мотив, който Спасителят посочва и възприема. Това е прелюбодеянието. В този случай бракът може да се разтрогне без никакви проблеми от страна на църковните власти. В други случаи, които могат да бъдат също много сериозни, Църквата винаги се е противопоставяла на развода, опитвайки се да запази трайността на брака, тъй като според думите на Христос: “Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.”(Мат. 19:6); и познатите думи на св. ап. Павел: “А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж” (ІКор. 7:10); или “Свързан ли си с жена, не търси развод” (І Кор. 7:27).

Църквата, следвайки мисията си и за да запази реда в живота на вярващите като нейни членове, за да предпази от погубване тези, които желаят развод, решава, че могат да се приемат нови норми за разрешаването на развода. Това се прави, за да се избегнат тежките последици от съжителството на хора, чиито духовни интереси отдавна не следват една посока и водят единствено физическо съществуване. Такова съжителство разбива моралния и религиозен живот на съпрузите, на цялото семейството и на много близки. Всичко това влияе по един негативен начин на църковната общност. Поради тези причини, започвайки с това, че Спасителят Иисус Христос приема развода заради грубия акт на прелюбодеянието, чрез който се стига до морална смърт, и приемайки, че съществуват много други действия, които могат да причинят морална или религиозна смърт на единия от съпрузите и негативното въздействие върху църковната общност като цяло, Църквата приема нови мотиви за разрешаването на развода:

1.Мотиви, които провокират религиозна смърт;
2. Мотиви, които провокират морална смърт;
3. Мотиви, причиняващи частична физическа смърт;
4. Мотиви, които предизвикват социална смърт.

Всички религии имат своите специфики и обреди, които повече или по-малко се различават от обредите и разбиранията на останалите . При някои от тях бракът е моногамен, а разводът – невъзможен, при други – полигамията е позволена, а разводът – разрешен. В съвременния свят разводът се приема за нещо нормално, макар и крайно нежелано.

Православната църква

Според православната църква самата презумпция за развод, подкопава устоите на брака и е пречка за търпението, което бракът предполага. Като не лишава развеждащите се от любов и милосърдие, Православната Църква тъгува от трагедията и болката на развода. Макар че разбира брака като тайнство, изпълнявано за вечността по Божията благодат, тя не се отнася към развода законнически, а състрадателно. След необходимото пастирско наставление, разводът може да бъде разрешен, когато всички възможни средства за взаимно помирение са изчерпани.
Официално, Църквата се дистанцира от категоричност – дали Бог разрешава разводите или ги забранява, като все пак се придъжа към правилото: ‘това, което Бог е съчетал – човек да не разлъчва’. Но също толкова официално, Тя разрешава развода… при прелюбодеяние.

Католическата църква

Католическата Църква по отношение на развода е по-крайна в сравнение с Православната. Тя счита, че едно от качествата на брака е неговата “неразтрогваемост”. По тази причина развод не се разрешава, нито пък втори брак. Това се прави само по крайно изключение в много специални случаи, а за короновани особи често се налага разрешение за такова ‘безобразие’ да даде лично папатa .

Според мен разтрогването на брака е крайна мярка за справяне с проблемите или понякога за бягане от тях.Смятам ,че развода би трябвало да се предприема при прелюбодеяние,редовно физическо или психическо насилие т.е. при найстина сериозни неразбирателста, но жалко ,че в днешния модерен и забързан свят хората нямат време един за друг ,нямат възможност да говорят и да обсъждат проблемите си.По мое мнение Бог не желае неговите деца да живеят в отчаяние, страх, апатия. Знам, че Бог иска най-доброто за нас. Когато един брак е източник предимно на негативни преживявания и чувства и липсва съпружеската любов, когато са се изчерпали всички възможни средства за укрепването на връзката, тогава може би раздялата е единственото адекватно решение.Все пак това си остава решение между съпрузите,но ако не се постараем и не използваме всички вчзможни средства ще се чустваме ли чисти пред себе си и пред Бог?
на ноември 26, 2009 at 12:14 pm | Отговор Билян X"в"

Отношението на Църквата към евтаназията

Евтаназията е актът, с които някой отнема живота на друг човек по негова изрична молба или поради необходимост от друг характер. Тя е нещо, което се е практикувало още от самата поява на човечество, макар че отношението към нея се е променяло с течение на времето и в зависимост от обществените, политически и религиозни нагласи. През вековете хората често са изтъквали логиката на желанието на определен човек да бъде умъртвен, ако заболее от фатална болест или пък бъде подложен на непоносимо страдание.
Евтаназията, дори в по-голяма степен от аборта, контрацепцията и смъртното наказание е централна тема на християнската религия. Според християните никой няма право да отнеме нещо, което не е негово. Те вярват, че всеки човешки живот е свещен и специален, и поради тази причина считат за неправилно да се отнема живота на друг човек.
Въпросът с евтаназията се отнася и до качеството на живот, както и дали помощта на някого да умре е морално погрешна и противоречи на волята на Бог. Въпреки че Бог първоначално заповядва на изрелтяните да не убиват (Изход 20:13), по-късно той ги инструктира да убиват хора, дори и други изрелтяни (Изход 32:26-28). Следователно заповедта дадена на хората от Бога ” Не убивай” е команда свързана с положението. Това изглежда означава, че може би има моменти, когато отнемането на живот е морално оправдано.
Православната църква стои далеч от въпросите на истинския живот. Тъй като тя се занимава основно с ритуалността на литургията и стриктното придържане към поведенчески модели, Православието няма адекватно становище относно въпроса с евтаназията. Отношението на католическата църква пък е еднозначно – евтаназията е абсолютно забранена. Църквата насърчава вярващите да ценят живота, и по-специално да гледат към собствения си живот като дар от Бога и огромна привилегия. Вместо евтаназия, църквата иска хората да се грижат добре за неизлечимо болните си близки в последните дни от техния жизнен път, защото те се нуждаят от обич и любов, а не от смъртоносна инжекция!
Моето отношение към евтаназията е, че отнемането на човешки живот е груба намеса срещу плановете на Бога. Човекът е Божие творение. Животът му е даден от Бога, Бог го поддържа и само той може да му го отнеме!
Погледнато пък от гледна точка на християнството, според мен, евтаназията може да се разглежда като своеволно нарушение на шестата Божа заповед “Не убивай”. Това би превърнало един праведник в грешник, защото се е противопоставил на Бога, като е нарушил свещения Божи закон.
на ноември 26, 2009 at 10:00 pm | Отговор Вероника Михалова

Днес правото на аборт се смята за напълно естествено както от юридическа така и от морална гледна точка и се защитава от държавата от съдебната система медиите и болшинството хора. По отношението на църквата по този въпрос съм извадила от сайта http://www.pravoslavieto.com следните интересни изказвания:
- Според Св. Василий Велики тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови. И още: Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.
- Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода.
- Сто години преди тях Тертулиан (160-223) пише по въпроса кога зародишът става човек: “А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятствуването на раждането е предварително убийство – няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето”.
- Св. Йоан Златоуст изтъква, че не само жената извършила аборт, а и мъжът, който я е подтикнал, носи вина за греха.
От същият сайт открих и аргументите на защитниците на аборта:
- Ембрионът не е човек, а парче месо;
- Плодът е част от тялото на майката и тя има пълното юридическо и морално право да се разпорежда с тялото си, както намери за добре;
- Абортът е операция като всички други;
- Абортът е даже морален и хуманен, защото земята е пренаселена, замърсена, светът е ужасен, животът тежък.
Аз лично съм съгласна с много малко от аргументите на защитниците и тези , които са против. Моето лично мнение е следното:когато се стигне до аборт означава , че двама души са съгрешили и смятам, че оттук нататък отношението на Църквата трябва да се прекрати. Тя може да критикува греха, който е извършен, но в никакъв случай решението за аборт. Тук жената има пълното право да прави с тялото си каквото иска. И въпреки всичко ролята на църквата е изключително важна – да подтиква хората да не вършат неща , чиито последиците са такива жестоки неща. Но да оставя това – примерно вече плодът е заченат. Една майка не може да желае аборт само за да не си развали фигурата или да не продължи някакво начинание без смисъл, или някоя друга подобна причина. В такъв случай съм съгласна с критиките на Църквата. Но какво става, когато майката е сама и в неравностойно положение или когато и бащата и майката са бедни? Какво става, когато нямат дом и семейство? Къде ще расте това дете и при какви условия?Това е немислимо – едно дете да живее на улицата и да проси, за да си изкарва прехраната. Немислимо е това дете да не ходи на училище и да не знае как се пише или чете. Да живее в среда , в която може да бъде тероризирано, мръсно и да умре до някой контейнер от безобидно за нас заболяване, само защото няма пари за лекарства и кой да се грижи добре за него.Това ще бъде най-лошата участ, ако жената не направи аборт. Има и много случаи, в които жената е изнасилена и забременяла от това. Не знам коя жена би запазила това дете.Тук Църквата би трябвало да подкрепи аборта.
От медицинска гледна точка аборта е нещо “нормално”. Хирурзите просто изваждат нещо ненужно от организма, а когато жената има здравословни проблеми те, като лекари, на всяка цена трябва да го направят. От това зависи един развит човешки живот.
Общо взето абортът има и добри и лоши страни, които се разбират по различен начин в зависимост от случая.
на ноември 27, 2009 at 1:21 am | Отговор Кристиян (Хв)

Много хора смятат, че докато плодът е в утробата на женета, той не е жив човек и с извършването на аборт не правят нищо нередно. Според Църквата обаче не е така.
За нея зачеването на дете винаги се е смятало за Божи дар и особено благословение за родителите, а бездетството точно обратно – за проклятие заради сторени грехове. Въпреки, че в църковните правила за аборт се е смятало пиенето на различнии билки с цел помятане, а съвременната медицина има много по модерни методи, абортът си остава със същата същност. Принудителното прекъсване на бременността е отнемане на човешки живот, убийство, тежък грях, който ще мъчи извършилият това нещо човек.
Бог е наречен “Началника на живота”. Нито един човек на земята не е предизвикал сам своето раждане. Никой не се е появил по собствена воля на белия свят. Бог е този, които по собствена воля ни дава живот и той е този, който има правото да ни го отнеме.
Извършването на аборти влиза в конфликт с морала на обществото, дори със смисъла на човешкото съществуване и със самият живот на човека. Още през 5 в. пр. Хр. Хипократ изрaзявa позицията на лекарското съсловие за етичната недопустимост на лекарско участие при извършването на изкуствения aборт в своята Хипократова клетва, кадето той обещава: “На никоя жена няма да дам абортивен песарий”.
Според църквата абортът е престъпване на свещените Божи закони, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата.

Използван източник:http://www.pravoslavieto.com
на декември 1, 2009 at 6:13 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Адриана-Мария, опитвам се да направим, заедно с учениците, форум. Вие знаете какво е това. Не става дума за разказване на уроци и, още по-малко, за копиране на текстове от Мрежата. Опитайте пак, особено в частта на “според мен” и “по мое мнение”. Нямам нищо против да се присъедините към намерени тук и там становища, но етиката изисква да ги посочите.
на декември 1, 2009 at 6:32 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Биляне, пробвайте да зачитате авторското право. Това означава да споменавате източниците на информация, които използвате. Приятелският ми съвет е и да не използвате език, който, много меко казано, е отдалечен от Вас. Какво означава например “Православната църква стои далеч от въпросите на истинския живот. Тъй като тя се занимава основно с ритуалността на литургията и стриктното придържане към поведенчески модели…”. Избягвайте и повторенията, в случая – християнското становище (становищата на Католическата и Православната църкви също са християнски). Внимавайте и с изрази като “Погледнато пък от гледна точка на християнството, според мен…”
на декември 1, 2009 at 6:51 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Вероника, харесва ми, че за разлика от други, посочвате интернет-адреса, използван от Вас. Отидете и по-нататък с посочване на автора. В случая това е статия за аборта на Ал. Карамихалева. Тя изброява аргументи в полза на аборта, които ми изглеждат измислени – те са опростени и принизени, за да предизвикат възмущението на читателя и за да се отхвърлят лесно. Ценя и собствените Ви разсъждения, въпреки че тук и там има крайности – не виждам защо Църквата да не може да обсъжда аборта, като го осъжда; или твърдението “жената има пълното право да прави с тялото си каквото иска…”…
на декември 1, 2009 at 7:02 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Кристияне, опитайте отново, за да се доближите до задачата (в поставения въпрос). Наистина, Вие не копирате текстове от Мрежата и осмислено представяте намереното християнско становище. Сигурен съм, че можете да изложите и Ваше аргументирано мнение.
на декември 9, 2009 at 12:02 pm | Отговор Ивета Х"в"

Отношението на църквата към брака и разводите

Църквата отрежда на брака специално място. Тя дава на мъжа и жената, встъпващи в брак, особена благословия наречена “тайнство”. Според църквата бракът е Свещен съюз между мъж и жена създаден и одобрен от Бог.
В съвременното общество бракът е доста неустойчив. Според мен това е така, защото са се променили възгледите на обществото към брака и семейния живот. Множество хора разглеждат брака като вид формален договор на брачни взаимоотношения между мъжа и жената.
Според църквата бракът е вечен. Православната църква смята, че това “което Бог е съчетал, човек да не разлъчва”. според нея “бракът съществува дотогава, докато смъртта ги раздели”. В Библески смисъл разводът не е решение на проблемите.
Днес обаче разводите са често срещано явление. Според мен причината се крие в това, че голяма част от браковете се сключват от недостатъчно зрели хора, които нямат представа за същността на брака. Повечето хора не придават такава дълбочина и важност на взаимоотношенията между мъжа и жената и поради тази причина броят на разводите е голям. Един брак трябва да се гради на взаимно доверие, любов и приятелстно. Бракът може да бъде устойчив, само ако е изграден на основата на истинска любов. Тогава мъжът и жената ще бъдат щастливи.
Различни са и ритуалите на църквата и обществото при сключване на брак.
При църковния брак венчанието е тайнство. Двама души се вричат пред бога в съпружеска вярност. Целият ритуал показва висотата на християнския брак и важността на съпружеските задължения.
Сключването на граждански брак става при спазването на процедура и форма, определена от закона. За да бъде законен гражданският брак трябва да бъде сключен в ритуалната зала на съответната община и пред длъжностно лице по гражданско състояние.
През последните години се наблдава голям интерес към църковния брак. Не знам дали е така, просто защото този въпрос става по-нашумял напоследък или защото хората са станали по-вярващи, но според мен, макар че църковният брак има по-скоро символично значение, той има по-голяма сила в сравнение с гражданския брак, защото е вид клетва пред Бог.
Обобщено може да се направи следният извод, че църквата определя брака като особено отношение между мъжа и жената. Тя ги приема като едно нераздлно цяло и поради тази причина не приема и раздялата между тях. Докато обществото приема брака като вид узаконяване на отношенията между мъжа и жената и поради тази причина приема развода /раздялата/ между тях като нещо естествено и нормално.
на декември 11, 2009 at 10:52 am | Отговор Dincho Zheliazkov

Ивета, разкъжденията Ви за брака са с прилична доза самостоятелност. Не съм сигурен дали почти масовата венчавка в последните (двадесетина години) е заради клетвата пред Бога, защото масовата религиозност е по-скоро привързаност към ритуали, отколкото по-дълбока вяра. Това си е и нещо като мода, работи конформизмът (ще го направим, защото така се прави). Обществото приема развода като раздяла, т. е. като нещо нормално и това си е проблем, след като “голяма част от браковете се сключват от недостатъчно зрели хора, които нямат представа за същността на брака”. Трябваше да се пробвате и върху опита да се узакони – в името на интересите на децата – нарастващото съжителство на семейни начала без брак. Този важен въпрос предизвика и интересна дискусия в края на миналата и началото на тази година, която обаче беше потисната от предизборните емоции.
на януари 3, 2010 at 6:22 pm | Отговор Ричард Xa

Любовта между мъжа и жената е сред най-важните теми на библейското благовестие. Както казва сам Бог в Книга Битие: Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът (Бит. 2:24). Важно е да се отбележи, че бракът е поставен от Господа в рая, а не е някакво следствие от грехопадението.
В брака става преобразяване на човека, преодоляване на самотата му и малоценността, разширяване, попълване и завършване на личността му. Любовният съюз води до саморазкриване на личността на всекиго от двамата, ала и до поява на третия – плода им, детето. В брака е възможно пълното познание на другия – чудото на усещането, виждането, вкусването на чуждото същество.
Придавайки изключително високо значение на брака, църквата гледа отрицателно на развода, втория и третия брак, ако те не са предизвикани от особени обстоятелства.
Едно от видовете служения на обществото и ближните – това е семейството. Семейството е най – първото човешко общестово, тук човек получава началното духовно и нравствено възпитание. В основата на семейството лежи бракът. От нравственото благосъстояние на семействата зависи и благосъстоянието, и на обществото, и на държавата.
Семейството като творение Божие е светиня. Здравото семейство е основа на живата сила и бъдещето на народа, то гарантира неговото съществуване, оцеляване и развитие. Всеки човек се нуждае от семейство като място за убежище, покой и безопасност. Семейството е особена среда, в която човекът се учи да гради отношения с другия – както межди родители и деца, братя и сестри.
Семейството е онова място, където у детето се формира системата от първични ценности, където то се учи да обича и разбира своя ближен. В семейството се създават и продължават духовните, морални ценности и традиций на народа.
Християското семейство представлява съюз, при който царят дружествени отношения, взаимна поддръжка и помощ, общо участие в молитвите, в радостите и скърбите, съвместен труд с цел да се направи жвотът по – добър, по – лек, по – благочестив, по – спасителен.
Стабилното, здраво и щастливо семейство е най – голямото богатство на народа и основа за благополучието на държавата.
на януари 5, 2010 at 1:10 pm | Отговор Dincho Zheliazkov

Ричард, с този текст доказвате, че можете да направите търсачка в Гугъл, да намерите два сайта /pravoslavie.bg и онзи с манифеста на латвийските християни/, да вземете от тях едно-друго, да го свържете и да ми го пратите. Но това е задача по-скоро по информационни технологии, отколкото по нашия предмет. Опитайте пак – помислете върху въпроса и ще видите, че не е много трудно да намерите повод, за да изразите Ваше становище.