Как ви изглежда идеята на А. Камю за абсурната природа на живота от гледна точка на 16-годишната възраст? Какви символи откривате в мита за Сизиф?
Архиви
- август 2009 (1)
Категории
Страници
- Визитка
- Образование
- Библиотека
- Миниатюри
- Б. Б. и Баба Яга
- Гимназия „проф. Емануил Иванов“ – 40 години
- Десети ноември
- За анонимните писачи
- За Бат Сали и Местан, Чукарски, Паунов, други титани и разни конотации
- За будителите
- За Гутенберговата цивилизация, Интернет и презентацията
- За информацията, характеристиката и демагогията
- За новите митове
- За синьото зъбче и стоте милиона
- Защо избрахме чушкопека пред технологиите?
- Имаше ли салфетки?
- Кариерното развитие на учителите и софийските избори
- Кой какво знае (за Майстора, Шишковци и политиката)
- Кюстендилските слонове
- Кюстендилското общинско моделче 1 (безличие)
- Кюстендилското общинско моделче 2 (мизерно)
- Кюстендилското общинско моделче 3 (за коня и каруцата)
- Кюстендилското общинско моделче 4 (кой е разпасан?)
- Кюстендилското общинско моделче 5 (медийно управление)
- Кюстендилското общинско моделче 6 (петърпауновщини)
- Кюстендилското общинско моделче 7 (хараланалександровщини)
- Кюстендилското общинско моделче 8 (честито!)
- Кюстендилското общинско моделче 9 (позорно)
- Пóсмали, Манго
- Писмо до Анани Константинов
- Писмо до Анани Константинов 2
- Само силният може да каже: „Аз сбърках“
- Тук беше…
- Публицистика
- Философия
- Миниатюри
Мета
-
Личен блог за философия, публицистика и образование by Динчо Желязков is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License.
На истинският пьрви философски вьпрос „Да си живея ли абсурдния живот или не ?“-най-лесния изход е в самоубийството.Камю казва,че саществуват най-различни поводи за това човек да посегне на живота си-някои хора се самоубиват в името на идеи,които осмислят живота им,а други точно поради липсата на такива идеи.Сьщо като Камю, който отхвьрля тази идея,приемам самоубийството като един вид начин да се избяга от абсурда.Като цяло смятам,че ако има нещо безсмислено което човек може да направи,то това е именно да сложи край на живота си и ако с това той цели определен ефект, него вече няма да го има, за да отчете дали е постигнал желания резултат.Хората знаят, че имат определено време, което трябва да изживеят пълноценно и то по най-добрия начин. И докато повечето от тях се стремят към възможно по-дълъг живот,според мен безсмислено е други да се опитват да съкратят това време и да се лишат от възможността да живеят, да се развиват и да постигнат нещо.
Френският философ и писател Албер Камю казва, че истинският първи философски въпрос, който трябва да си зададем е дали да живеем абсурдния живот или не. Както повечето биха се досетили, че най-лесния изход от това да живееш абсурдния си живот е да се хвърлиш от някъде или да си причиниш смърт, т.е да се самоубиеш, така и той казва, че е хуманист и напълно отхвърля идеята за самоубийството. Аз напълно съм съгласен с това въпреки на 16 аз мисля, че живота трябва да се живее въпреки неговия абсурд, въпреки всички негови неочаквани последици и случки. Когато ни се случи нещо гадно не трябва просто да се отчайваме и да мислим как да си го върнем на някого или да направим и ние на друг нещо гадно….камоли за самоубийство, а трябва да се противопоставим на тази мисъл и да правим усилието да го живеем този абсурден живот, да го преодолеем, както той казва „Трябва да се живее въпреки живота и въпреки абсурда!“.
От Уикипедия разбрах, че Камю отрича самоубийството и го разделя на три вида: абсурдния герой (подобен на Дон Жуан), самоубиеца и вярващия:
1.Абсурдният герой се противопоставя на абсурдността в живота. Дори започва да я цени, като се стреми винаги към същия плам и страст, която го движи, както прави Дон Жуан, който търси удоволствието на първите пориви на страстта с всяка следваща жена.
Моят коментар е: Аз мисля, че в случая абсурдния герой не трябва да бъде опреличаван изобщо като някой…човекът който е решил да живее абсурдния си живот сам по себе си го прави герой.
2.Самоубиецът не вижда никакъв смисъл в живота, нищо не го свързва с живота.
Моят коментар е: По-добре да си живея абсурдния(с извинение скапания) живот отколкото да се самоубия.
3.Вярващият е подвластен на определена кауза и не се интересува от екзистенциалната същност, която тревожи толкова хора, които ѝ се противопоставят с мислите и разсъжденията си.
Моят коментар е: (Понеже незнаех какво означава думата „екзистенциализъм“ само я свързвах от английски „existence“ което означава съществуване, същестувание проверих в гугъл и разбрах, че означава Философия на съществуването). По коментар(3) по-горе смятам, че вярващия човек си има свои разбирания и вярвния и на него не трябва да му пука чак толкова както на обикновения човек и според мен това трябва да бъде така, защото е избрал да е вярващ.
В митът за Сизиф, Сизиф е бил най-хитрият сред хората, той успял да надхитри дори бога на смъртта Танатос като го оковал във вериги, но в крайна сметка колкото и да е бил хитър накрая бил той самият надхитрен не от кого да е, а от самият Живот. Наказан от боговете за своята прозорливост, Сизиф е осъден вечно да бута камък до върха на скала, който всеки път се претъркулва обратно до началната изходна точка. От този мит единственият символ, който аз откривам е, че колкото и да си хитър винаги си намираш майстора. Също така от този мит прочетох, че идва и изразът „сезифов труд“, който означава безполезен труд и е много правилен според мен. В митът за Сизиф, Камю показва, че бунтът е единственият начин да се живее в един абсурден свят. този бунт е важен сам по себе си, защитаваните каузи и позиции са по-маловажни.
Йоанна, разбирам, че философията на Камю е сложна и далечна за 16-годишни хора. Заедно с това Вашето разсъждение – във втората част – е организирано. Хубав е стремежът да имате аргументирани твърдения. Постарайте се да не допускате противоречия – първата част е „успоредна“ с втората. Вашето отрицание на самоубийството може да се противопостави на Камю – ако успеете да обясните „възможността да живеят, да се развиват и да постигнат нещо“ извън абсурда.
Впрочем теорията за абсурдния живот на Камю не обяснява саможертвата заради идея.
Мартине, хубавото е това, че опитвате да разсъждавате самостоятелно и върху чутото в клас, и върху намереното в Мрежата.
Мъдростта „…колкото и да си хитър, винаги си намираш майстора“ е вложена в мита за Сизиф от неговите създатели. С уточнението, че майстор е Съдбата. И тук, и например в страшния мит за Едип, дълбокият смисъл е тъкмо в невъзможността и опасността да променяш съдбата си; в това, че човекът е обречен да следва път, неопределен от него самия и т. н.
Камю обаче вижда повече – любовта към живота, омразата към смъртта, презрението към това/Тези, от което зависи човекът, и което не зависи от него. Опитайте се да видите тези неща и Вие.
И една приятелска препоръка – оправете си писането, ще Ви отива.
Моето мнение, съставено на основата на есето на Албер Камю „Митът за Сизиф”, коренно се различава от това на самия Камю.
На първо място аз не подкрепям неговото виждане за абсурдността и безсмислието на живота. Напротив, смятам, че всеки човек има определена цел или кауза, която да осмисли живота му и да направи съществуването му полезно по един или друг начин.
На второ място аз не приемам самоубийството като начин да се избяга от абсурда. Като цяло смятам, че ако има нещо безсмислено, което човек може да направи (а аз вярвам, че всяко действие или постъпка имат значение и смисъл), то това е именно да сложи край на живота си. Най-малкото, ако с това цели определен ефект, него вече няма да го има, за да отчете дали е постигнал желания резултат.
Също така самата идея за самоубийството е също толкова безсмислена и несъдържателна, колкото и идеята за безсмъртието. Ако човек знае, че има цялото време на света, то тогава той не би излязъл от пещерата, не би правил велики открития, не би напреднал дотолкова в еволюцията. Хората знаят, че имат определено време, което трябва да изживеят пълноценно и то по най-добрия начин. И докато повечето от тях се стремят към възможно по-дълъг живот (което е заложено от природата в самите ни организми), напълно безсмислено е други да се опитват да съкратят това време и да се лишат от възможността да живеят, да се развиват и да постигнат нещо значимо.
Алберт Камю казва, че животът е абсурден. Защо ли? Животът има две страни. От едната страна е светът. Той е голям, необятен и непознаваем, но човек се сблъсква с него непрекъснато. Съществува в него. От друга страна е човекът, който непрекъснато се стреми да опознава този свят. Колкото повече го опознава, толкова повече човек разбира колко е неразбираем, колко е сложен той. Но в природата на човека е да търси, да се стреми да разбира. И именно тук се явява противоречието: хем човекът иска да знае, хем не може да опознае света. Но според мен важен е стремежът и усилието на човека да обогатява своите знания макар никога да не може да опознае света. Това се откроява и в мита на Сизиф. Наистина по-важни са средствата, чрез които човек постига своите цели, защото тогава се изпитва удоволствие от извършената работа. Усилието да се живее е друг символ на живота, защото показва упоритостта и волята за успех. Не на последно място е и търпението на Сизиф, което съпътства неговия живот. Мислещият човек съществува и придава смисъл на живота си. Мислят ли всички хора? Разбира се. На това се крепи светът.
Идечта на Камю за абсурдната природа на живота ми допада донякъде. Харесва ми неговото изказване „Да живееш въпреки живота и абсурда.“ Това прави хората по-силни да устоят на трудностите , които им подняся абсурдния живот, а той не се дава лесно-винаги затруднява човека максимално. Ако хората не живееха въпреки живота и абсурда сега може би светът щеше да бъде различен,не враждебен, а може би отчаян.Човекът щеше да се чувства отчаян, да мисли ,че е в безизходица и желанието за самоубийство да нараства. Но Камю е твърдо против самоубийството и затова търси причини да се живее абсурдния живот.Друго нещо , което ми хареса е перифразата на Камю:“Бунтувам се , следователно съм.“ Човек,който не се цени,които е безличен,няма свое мнение, приема чуждите ценности,но няма свои,не защитава своето виждане за нещата и ситуациите,в които са намира според мен не е човек.Той е някаъв призрак, който живее в чуждата сянка и е незабележим от света-все едно не съществува.Това е може би човек без същност.
Относно „Митът за Сизиф“ има една според мен неточност. Камю изразява в митът любов към живота , омраза към смъртта, презрение към боговете, отрицание на натрапените правила на живот. Ако аз бях на мястото героя и постоянно да трябва да бутам камъка не бих обичала живота си много и наистина щях да презирам боговете задето са ми дали този живот. За натрапените правила на живот ще кажа само, че са наистина много досадни. Имала съм период, в който се опитах да живея по такива натрапени правила и след време си зададох въпроса защо.Тогава реших да живея по своите правила, които смятам за правилни и които се оказаха много подходящи за мен.
На въпроса на Камю(истинският философски въпрос) „Да живея ли абсурдния си живот или не?“ аз ще отговоря, че трябва да се живее.Този живот ни предлага толкова много възможности и ние трябва да опитаме от всички негови сладости.Също така причина да живееш са и семеиството,приятелите,хората ,които обичаш и те обичат , желанието да промениш света в някаква степен, дори и минимална, и т.н.
Вероника Xг
Василена,
Сигурен съм, че става дума за недоразумение. Камю по никакъв начин не приема самоубийството. Неговата логика е такава: след като животът е абсурден, е логичен въпросът да се живее, или не. Но Камю е хуманист и ще ти припомня, че това е система от ценности, в която човекът е най-важното. Освен това самоубийството не разрешава въпроса за абсурда, а само го унищожава. Затова Камю търси и предлага начин да се живее въпреки абсурда – това е т. нар. бунт.
Първото изречение създава впечатлението, че четеш Камю, в което се съмнявам. Камю има теоретични недостатъци, вкл. в това есе, но те са друг въпрос – трябва да се посочат аргументирано и т. н.
Във вторият пасаж си много категорична – „Напротив, смятам, че всеки човек има определена цел или кауза, която да осмисли живота му и да направи съществуването му полезно по един или друг начин”. Психиатрията в последните десетилетия се занимава с нарастващ процент специфични неврози /наричат се „ноогенни”/ на хора, които имат проблеми със смисъла, които не са наясно за какво да живеят. В часовете засегнахме този въпрос в урока за етиката на Виктор Франкъл. Разбирам, че от гледна точка на твоите години това изглежда странно, но ако го знаеш, ще разбираш живота повече.
Накрая, последният пасаж е хубав. Ако имаш време, намери фентъзи-романа на Урсула Ле Гуин „Най-далечният бряг”, в който е описан един свят на безсмъртието – застинал, сив, като посипан с прахоляк.
Вижда се, че можеш повече – например да прегледаш сама есето на Камю и на тази основа да направиш разсъждения.
Кристина, нямам нищо против да разбирате мита за Сизиф по този начин. „Мислещият човек съществува и придава смисъл на живота си. Мислят ли всички хора? Разбира се. На това се крепи светът“. С първото съм съгласен. Във второто се съмнявам, защото мисленето не е „разпределено“ поравно. Тук ще вмъкна, че една от поуките на нашия мит е драмата на мислещия човек, защото Сизиф е точно такъв. Последното е хубаво, то препраща към колегата Декарт с неговото cogito /Мисля, следователно съществувам/, което подчертава факта, че без мисленето битието не е възможно.
Вероника, Вашето разсъждение ми допада, особено в първата част. Ако се изразите философски, можете да определите (по Сартр) безличния човек, призрака, който „все едно не съществува“, като носител на същност, като обект, като „умъртвен“. Колкото до „желанието да промениш света в някаква степен, дори и минимална“, искрено Ви желая успех.
Албер Камю смята, че първият философски въпос, който трябва да си зададем е: „Да си живея ли абсурдния живот или не ?“.Възможен отговор на този въпрос е самоубийството, но Камю счита, че самоубийството не убива абсурда и затова не е решение. Аз също мисля, че животът трябва да се живее, въпреки неговата абсурдност, защото ако се самоубиеш това означава, че си надмогнат от живота, че не си успял да се справиш с него, че животът те е победил. Въпреки, че човек осъзнава абсурднoстта, той oтказва да приеме, че няма причина да живее, започва да търси смисъл в съществуването.
В митът за Сизиф човекът мрази смъртта, обича живота и презира боговете, които създават правилата на живота. Сизиф избутва камъка до върха, но точно преди да достигне целта си, камъкът се сгромолясва обратно и всичко започва отначало – това демонстрира абсурдността на живота. Камъкът, който винаги побеждава човека, символизира смърта, но Сизиф постоянно започва отново и отново, това показва, че средствата са по важни от целта, усилието да се живее е по важно от самия живот и трябва да се живее въпреки живота и въпреки абсурда.
Мария, сигурен съм, че можете повече. Разсъждението за осъзнаването на абсурда и търсенето на смисъл, т.е. основания за живот, е хубаво, но може да бъде развито. Останалото показва, че говореното в час е чуто и разбрано.
Според мен абсурден е нито човека, нито света.Абсурдът се ражда в сблъка между нашия разум и ирационалния ни свят.Светът ни се явява студен и толкова плътен, че дори нашия ум не може да проникне отвъд него и така той се превръща в непостижим.Остава ни само един единствен път – пътят към смъртта – чрез самоубийство.
С осъзнаването на абсурда на живота перспективата ни е да го поддържаме и да обмисляме живота си.Но тогава какво стана със самоубийството, като изход от този живот?То си превръща в противоположност на бунта, което означава, че се отказваш. Бунтът е да поддържаме абсурда и именно поради него продължаваме да действаме, защото животът си струва да бъде живян.Той е абсурден, но не и безмислен.